Християнски Портал


Notice: Undefined property: stdClass::$id in /home/hristiqn/public_html/plugins/content/jautometa/jautometa.php on line 48

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
 

 

 

Духовният кабел - молитвата

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Духовният кабел - молитвата

Ан Василева, февруари 2014г.

Духовният кабел - молитвата

Духовният кабел - молитвата

В повечето случаи човек започва инстинктивно да се моли, когато се сблъска с трагедия, душевна болка, скръб или опасност. Рядко обаче някой умее без да се е учил. За всеки новоповярвал християнин молитвата е любопитство, предизвикателство, интерес, изискване , с което трябва да се запознае и умение, което трябва да овладее. Но много от християните не знаят достатъчно за нея. Надяваме се настоящата статия да помогне на онези, които се питат как трябва да се молим?

Какво e молитвата? Молитвата e най-достъпната, директна „телефонна” връзка с Бог. Чрез нея християнинът разкрива душевните си вълнения, нужди и желания пред своя Създател . Тя е истинския живот на християнската душа, най- съществената изява и задължение на всеки християнин - без нея никой не може да се нарече християнин. Молитвата е не само разговор с Бога, тя е взаимоотношение. Тази привилегия е и една от най-големите загадки за ангелите.

Ще се опитаме да представим някои характерни страни на молитвата. Ще проследим какво се казва в Божието Слово за нея, тъй като то е нашият пътеводител. Ще посочим и съвети на някои проповедници.

Защо трябва да се молим? Макар и да не е включена в 10-те Божии заповеди, повелителния тон на някои стихове ни дават основание да я приемаме като заповядана. Защото Бог ни казва: „Непрестанно се молете” 1 Сол. 5:17. „Постоянствайте в молитвата и бдете в нея с благодарност” Кол. 4:2. Самият Господ Исус Христос се покоряваше на тези думи и никога не пропускаше да се моли: „През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога” Лука 6:12.

Трябва да се молим:

  • Защото, чрез молитвата Бог иска да установи с нас взаимоотношения на искане и даване: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори; вашият Отец, Който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него! Матей 7:7,8,11.
  • За да общуваме с Бога. От Притчи 15:8 разбираме, че молитвата на праведните е приятна на Бога, а в Еремия 33:3 четем за Божията готовност да ни достави радост : „Извикай към Мене и ще ти отговоря и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш”. А вижте какво казва Христос: „Каквото и да поискате от Отца в Мое име ще ви Го даде, искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна” Йн. 16:23-24. Кой не би искал такава радост?
  • За да избегнем някои трудни обстоятелства „бъдете бдителни във всяко време и се молете, за да успеете да избегнете всичко, което предстои да стане и да застанете пред Човешкия Син” Лука 21:36.
  • За да получим духовна храна. Ако дълго време не се молим това ще се отрази на духовното ни състояние: „Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно” Марк 14:38.
  • Молим се, за да бъдем плодоносни при благовестване: „Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, така че да говоря тайната, която е в Христос, за която съм и в окови” Кол. 4:3.
  • Молитвата излъчва голяма духовна сила и може да достигне до всяка точка на света „Голяма сила има усърдната молитва на праведния” Яков 5:16. Тя освобождава великата Божия сила, която променя хода на природата и живота на хора и народи. Този факт многократно е потвърждаван от Библията: Исус Навиев 10:12-13 „Тогава Исус се обърна към Господа - в деня, когато Господ предаде аморейците на израелтяните, и каза в присъствието на целия Израел: Спри, слънце, над Гаваон и ти, луна, над долината Еалон. И слънцето застана на място и луната се спря, докато народът отмъщаваше на неприятелите си….Слънцето застана сред небето и не бързаше да си отиде почти цял ден” Яков 5:17.„Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца” .
  • Да не се молим е грях (защото сме непослушни на Божията заповед). След като Израелския народ разбра, че е сгрешил, като е поискал цар, пророк Самуил казва: ”Да не даде Бог да съгреша пред Господа, като престана да се моля за вас” Царе 12:16-23. Помислете какво оскърбление е за Бог, когато занемаряваме молитвата.

Относно молитвата на последователите са дадени големи обещания :

„Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата” Мат. 18:19 „Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне” Марк 11:24. „Ако пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви бъде дадено„ Йн. 15:7. Това се отнася до последователите на Христос, защото Той казва: „Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме последва” Мат. 16: 24. Само тогава добиваме достъп до мощните Божии обещания отнасящи се до молитвите ни.

Кой може да се моли? Който се моли на Бога, трябва да вярва, че има Бог и, че Той чува и отговаря на молитвите. За молитвата се иска вярващо сърце „И всичко, което поискате в молитва като вярвате ще получите” Мат 21:22. Могат да се молят само тези, които имат чисти сърца: „Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал” Пс. 66:18. Които са готови да простят: „И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения” Марк 11:25. Ако искаме да получим полагащата ни се в молитвата сила, трябва да се изправяме пред Бога с прощаващо сърце: „дай ни ежедневния хляб и прости ни греховете както и ние прощаваме” Мат. 6:11-12.

Към кого да отправяме молитвите си? В Откровение е записан момент, когато Павел иска да се поклони на ангела, но той му казва: „Недей! Аз съм служител …. Поклони се Богу” Откр. 22:9. Дякон Стефан в последните си мигове се обърна с молба към Исус Христос: „И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми”. Святият Дух ни води и ни помага при молитвата: „Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания” Римл. 8:26. Когато Сатана изкушаваше Исус в пустинята, Той каза: „Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа, твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш" Мат. 4:10. Според модела, който Исус ни посочва в Библията, трябва да се обръщаме към Отец. Можем да се молим и на всяка от личностите на Святата Троица.

Как да се молим? „Винаги се молете и не се уморявайте” Лука 18:1; молете се като за всичко благодарите Фил. 4:6 и Кол 4:2; Псалмите са достоен пример за това. Настойчиво и упорито. Във връзка с това изискване Исус ни даде примери чрез притчата за настоятелната вдовица ( Лука 18:2-8) и за настойчивия съсед (Лука 11:5-10). Нашата настойчивост е знак, че сме готови да приемем онова, което Бог има намерение да ни даде. Да пристъпваме към молитвата с покаяние, като знаем, че винаги може да сме извършили, макар и незначителен грях. Така разбираме текста в 3 Царе 8:33-34 „Когато народът Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе, та изповядат Твоето име и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом, тогава Ти послушай от небето и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни го в земята, която си дал на бащите им”. Да се молим със съсредоточено внимание.

Словото ни съветва да се молим в тайно: „А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве]” Мат. 6:6. Този стих не винаги се разбира правилно. Тъй като в Библията често се използват метафори, под „вътрешна стаичка” се има предвид да съсредоточим цялото си вниманието към Бога, все едно сме сами в някоя стая и разговаряме само с Него и нищо друго не съществува.

Молитвата - дълга и кратка? Езичниците принасяли дълги молитви на своите богове. Ап. Матей обаче ни казва: ”А когато се молите не говорете излишни думи, както езичниците; те мислят, че ще бъдат послушани, заради многото си говорене. И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете, преди вие да му искате” Мат. 6:7-8. Молитвата на Неемия (2:4) пред царя е показателен пример за кратка молитва и бърз отговор.

Груповата молитва също е жизненоважна. Тя е благословена и ефикасна, когато групата се моли на Бога така, сякаш Той присъства там лично. Не бъдете лицемерни като фарисеите, за да правите впечатление на околните. Говорете на Бога естествено, чистосърдечно, без лицеприятие. Бъдете откровени в разговора си с Бога, говорете му така, както бихте говорили с най-близък приятел, без специален „молитвен” тон или интонация. Бог не се впечатлява от начина, по който изговаряте думите, а от тяхното съдържание. Разкажете му за проблемите, съмнения и въпроси, как се чувствате, честно, без да украсявате и без да се опитвате да прикривате нищо.

За какво точно трябва да се молим? За всичко, което искаме и имаме нужда „всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас” 1 Петр 5:7. В Библията срещаме различни примери: Яков поиска Бог да го опази по пътя за Падан-арам Бит 28:20; Массовия цар Агур, се моли така: „Отдалечи от мене измамата и лъжата; Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада” Пр. 30:8; Еремия каза: „търсете мира на града гдето ви направих да бъдете закарани пленници, и молете се за него Господу; понеже в неговия мир ще имате и вие мир” Ер. 29:7; Йосиф се моли Бог за му даде тълкувание за съня на фараона; Данаил – въпреки забраната; Естир – за спасяването на народа й; апостолите - „на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” Мат. 9:38.

Да се молим не само за близките и симпатичните ни хора, но и за враговете и неприятелите ни „Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят„ Мат. 5:44. Както за дребните така и за големите неща. Бог се интересува за всяка наша нужда ( Лук 12:6-7). Той не обръща внимание колко дребна е нуждата, а се радва, че Го търсим. Нищо не е твърде малко или твърде голямо за да не може да бъде представено пред Господа. Молете се Той да обновява и укрепва вътрешния ви човек, за мъдрост и ръководство, за сила в устоявате на изкушенията, за утеха по време на скръб, за изпълване с Духа, за изцеление, за свои лични духовни и материални нужди, за духовните ръководители и властимащите, за пълна дързост при благовестието - за всяко нещо Фил. 4:6. Онова, за което се молим, нашите искания , желания или мотиви да са в съгласие с Божиите истини. То изисква познаване на основните Божии принципи и норми.

Има ли значение позата, когато се молим? Тъй като изискването е да се молим винаги, не може да бъдем постоянно в една поза. В Библията са споменати различни положения на тялото – с вдигнати ръце ( 3Цар. 8:22 ), с наведена глава (Бит. 24:26 ), на колене ( Лук. 22:41) или изцяло падане на лице (Мат. 26:39, Числ. 16:22, 3Ц 8:22), с отворени или затворени очи, правостоящ , ходейки, на глас или наум. Важното е да изразяваме почитта си към Бога дори и с позата.

Кога да се молим? Непрестанно -„с време и без време” тъй като в Ефесяни 6:18 се казва: „молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии”.

Колкото подробно и ясно да са ни казани изискванията за молитвата, винаги се намира нещо, което ни създава пречки. Ще се спрем на по-често срещащите се трудности при практикуване на молитвата. Обикновено те са поради :

- недостатъчно познаване на Божия характер;

- духовното ни състояние;

- нашия характер и темперамент ;

- битовите условия и личната ни организираност.

Недостатъчно познаване на Божия характер. Някои християни казват: Дали се молим или не, молитвата не може да промени Божието решение.. Но Той счита за добро да отговори на всяка наша усърдна молитва с много благословения, които в друг случай би ни отказал: "Той тутакси ще те помилва в гласът на вопълът ти; когато го чуе, ще ти отговори" Исая 30:19. Други не вярват, че Бог чува молитвите им, но Бог слуша и отговаря: „Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си” Пс. 10:17. Ние трябва да сме достатъчно чувствителни за да забележим знаците на Неговия отговор.

В своята аудио-проповед „Защо е толкова трудно на християните да се молят”

Д . Уилкерсън посочва причини за трудности при молитстването ни породени от степента на нашата вяра: Някои християни не се молят поради хладка любов към Христос. Когато не чувстваш Бог до себе си, прочети си псалм 42 , където се казва: "душе моя надявай се на Бога”. Любовта ни към Исус трябва да включва ежедневна дисциплина на постоянни взаимоотношения. Други пренебрегват първото място на молитвата , поради чувство за независимост – нямам нужда от помощ, мога да се справя сам; или се чувстват незначителни : какво ще занимавам Бога с моите объркани проблеми.„

В книгата си „Психология на молитвата” Пауло Мартинес казва, че, както хората са различни по характер и темперамент, така са различни и в молитвения си живот.

Едни са вглъбени във вътрешния си живот, други – към външния свят ; едни се чувстват удобно при обща , други – в самостоятелна молитва; едни обръщат малко внимание на сърдечните проблеми, за тях молитвата е аналитичен процес и нови идеи, други – много лесно пристъпват към духовната същност, но пренебрегват земните и ежедневни проблеми и т.н. Затова е трудно да се дават стандартни препоръки.

Особено затруднени са тези, при които поради много грижи за бита по време на молитва лесно се разсейват. Не трябва да пренебрегваме трудностите от битово естество и недобра организация. Какво да кажем за липсата на време. Всъщност имат време за работа, за хоби, за развлечения, за гледане на телевизия, за семейството си и за всичко друго. Авторът обяснява това с объркани приоритети.

Затрудненията поради невярващи близки или жилищни условия изискват усилия за изобретателност и дисциплина, а и представяне именно на тези нужди в молитва.

Една сериозна пречка е отклоняването на решението за молитва. Сатана знае, че молитвата е неговото поражение и той прави всичко възможно, за да ни откаже , да отлагаме и да ни обезсърчи. Окуражава ви да се занимавате с различни други дейности. Когато започнете да се молите или телефонът ще звънне , или ще си спомните за нещо, което отдавна сте искали да направите (един проповедник пише, че си записва всяка мисъл, за да не стане и да свърши тези неща веднага). В тази борба молитвата е решителния фактор. Сатана знае,че молитвата ще ви донесе победа, а за него – поражение.

Борба между духа и плътта Понеже молитвата е духовна работа, плътта се противопоставя с намиране на оправдания – други ангажименти, умора, неразположение „Защото плътта желае силно противното на Духа, а Духът - противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате” Гал 5:17. Задрямването също е една от слабостите на нашата плът. Ап. Павел ни съветва да останем будни (Мат 26:40). Христос „Дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене?” Матей 26:40. Обидно е да говорим на Бога полузаспали. „Хората трябва винаги да се молят и да не отслабват в молитвата” Лука 18:1.

Съвети за преодоляване на пречките:

  • Знайте, че никога няма да намерите свободно време за молитва, освен ако не се самодисциплинирате и отделите специално време за това. Животът ни се състои от избори, предпочитания, отсяване на същественото от маловажното, затова - да бъдем мъдри.
  • Според условията, възможностите и начина си на живот намерете мястото, където ще бъдете смущавани най-малко.

Търсете начини за съсредоточаване . Молете се на глас или се разхождайте. Една сестра, с няколко деца, споделяше, че си избрала различни камъчета за всяко дете и взимайки камъчето , се молела за съответното дете.

Как Бог отговаря на молитвите? За онези, които смятат, че независимо от нашите молитви Бог няма да си промени намерението в Словото има примери, потвърждаващи обратното. Достатъчно е да си спомним случаят с Ниневия. Действително Бог е суверен и действа според Своя план , но Той зачита и нашата свободна воля, уважава нашия избор. Изповядайте обещанието от 1 Йн 5:14. „И увереността, която имаме към Него е това, че ако молим нещо според Неговата воля, Той ни слуша”.

Понякога Бог отговаря незабавно – (случаят с Неемия ). При други случаи отговорът идва след много време или никак. Това е защото не ние имаме контрол над положението, а Бог е този, който действа според Своята воля. Библията ни уверява,че отговорът на нашата молитва зависи от вярата ни. Исус каза: „Всички, каквото поискате, когато се молите, вярвайте, че го получавате, и ще го имате” Марк 11:24. Като знаем, че отправяме молитвите си към Бога, който е сътворил небето, земята , морето и всичко (ДА 4:24), съзнавайки Неговата неограничена мощ, ще можем да изложим нашата молба с доверие и спокойствие. Но твърде често ние Го ограничаваме според нашите възможности и забравяме, че нищо не е прекалено трудно за Него (Ер. 32:17). Колкото по-точна е представата ни за Бога, толкова по-малко ще се тревожим. В Матей 17:20 се казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас”.

Силата на вярващия е според силата на вярата му в Бога. Исус казва „Без Мене вие нищо не можете да направите” Йн 15:5. Не е нужно да започнем да се молим едва, когато сме разбрали, че не можем да се справим сами. Самонадеяният човек в края на краищата ще падне. Ап. Павел беше открил това : „За всичко имам сила чрез онзи, който ме подкрепя” Фил. 4:13. Ако уповаваме на Бога, неограничените Му средства са на наше разположение. Бог е изворът на силата ни, но молитвата е каналът, чрез който Бог ни дава тази сила.

Защо много молитви не постигат резултат? Греховете ни са преграда между нас и Бога. Ако не сте изповядали пред Бога някой грях кабелът е срязан. В Исая 59:2 четем: „вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, и Той не иска да чува”. Не може да застанете пред Бога с непростителен дух. „Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения” Мат 6:15. При много от молитвите ни се крият егоистични мотиви и гордост: „Пожелавате, но нямате, защото не просите: просите, но не получавате, защото зле просите, за да го разпилеете във вашите сладострастия” се казва в Яков 4:2-3 .

Когато Бог има много по-висша цел в живота ви, отколкото искате в молитва: Мойсей не можа да влезе в Обетованата земя, защото Бог искаше Израелския народ да научи урока на послушанието (Числа 20:7-12). Бог не отговори на желанието на Павел да премахне неговия „трън в плътта”, за да го държи на земята ,след което Павел осъзна : „по-добре ще се похваля с немощите си за да почива на мен Христовата сила” (2 Кор. 12:7-10). Бог не отговори и на молбата на Христос да го отмине чашата на саможертвоприношението Му, за да спаси всички хора.

Бог забавя отговора, когато целта Му е различна от нашата. Изчаква времето, когато ние ще сме готови да изпълним Неговата воля. (Напр. в молитвата си Анна искаше дете за себе си, но когато каза – ще го посветя на Тебе, тя беше влязла в хармония с Божията цел. Бог искаше изцяло посветен човек. Самуил става пророк, свещеник и един от най-изтъкнатите водачи на Божия народ). Така, че да постоянстваме в молитва, докато получим отговора..Разговаряйки с Бога трябва да се вслушваме и за Неговия отговор.

Като проследим образеца, който ни даде Исус , чрез молитвата „Отче наш” и анализираните до тук примери от библейските стихове имаме основание за следните основни елементи на балансираната молитва:

Хваление. Обръщаме се към Бога с поклонение, благоговение, любов и благодарност. Започнете с прослава . За онези, на които им е трудно да започнат, и да се настроят на духовна вълна, четенето на хвалебствени псалми може да ги предразположи за да навлязат в молитвено настроение .

Изповядване. Винаги бъдете открити пред Бога.Не се преструвайте. Говорете с Него като с най-добър приятел. Казвайте му как се чувствате, ако имате неизповядан осъзнат грях , приемете Неговата прошка и очистване, които ще възстановят общението ви с Него.

Благодарности. Чрез благодарностите показваме, че наистина Му се доверяваме. Може да Му благодарим за всичко, но както ни е заповядано в Римл . 5:3,4 „нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда”. И за всички проблеми, разочарования, душевни болки и нещастия . Това Му позволява да ни благослови, да обогати живота ни и да ни използва за Своя слава.

Настойчиво умоляване. Във Филипяни 4:6 сме насърчавани да се молим и за ежедневните ни дейности и решения, както и разрешаване на собствените нужди и проблеми: „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение”.

Ходатайстване – застъпничество. Тази молитва е труд, защото се опълчваме срещу силите на тъмнината.Светът принадлежи на Исус Христос, но Сатана иска насила да задържи контрола и властта над него. Посредством молитвата ние влизаме в ожесточен духовен конфликт. Чрез нея можем да разрушим крепостите издигнати в живота на хора и да ги освободим от плена. Затова ап. Павел казва, че Епафраст „ се труди” трескаво в молитва. Когато се застъпваме за спасението на определен човек в името на Исус Христос молитвата ни да бъде конкретна. Сатана е упорит враг и предава само това, което е заставен и когато е заставен. Да помним, че изходът е предопределен и Сатана вече е бил победен. Той ще трябва да се предаде, когато се опълчим срещу него, чрез силата и авторитета на Исус Христос, призовавайки победата на Христа. На основание на думите във Фил. 4:6 може да се застъпваме и за нуждите на други хора; „изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете.” Як. 5:16. Застъпвайте се за съпруга си, децата си, родителите си, приятелите, съседи и колеги, за духовните ни ръководители, за властници, за спасение душите на приятели и неприятели, за ежедневна възможност за благовестие и др. На небето ще узнаем как Бог е използвал застъпническата ни молитва. Въпреки, че за Бог е удоволствие да ни отговаря, да не забравяме, обаче, че Негова е последната, решаваща дума, защото Бог е суверен. Затова да приключваме молитвите си, така както и Исус каза „Не Моята, а Твоята воля да бъде” Лука 22:44.

Как завършваме молитвата си? Бог изпрати Сина Си за да ни донесе Словото, да умре за нашите грехове и да ходатайства за нас . Не бива да очакваме Бог да отговори на молитвите ни, ако не се обърнем към Него в името и авторитета на Господ Исус Христос. Молим се на Отца в името на Господа Исус Христос, чрез действието на Святия Дух.

Молитвата не отменя необходимостта от действие от наша страна, не бива да води до безгрижие или отпускане , а напротив – към разумно действие. Неемия първо се помоли и после пристъпи към действие. Да се ръководим от изискването „Във всичко твои пътища признавай Него, и Той ще ръководи твоите пътеки” Пр. 3:6. Бог ни е дал разум и очаква да го използваме. Да действаме, след като сме се помолили, не е признак на липса на вяра. Бъдете уверени, че Всемогъщият Бог ще отговори на молитвата ви в подходящо време, по подходящ начин. Ако имаме правилна връзка с Бога , ще бъдем щастливи. Всички други неща ще бъдат придатък към едно правилно отношение към живота!

Бог да ни помогне да открием красивата опитност на молитвата като най-радостната привилегия на света.


Всички права запазени © 2014. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Ан. ВасилеваАн. Василева е педагог по професия. Обръща се към Бога през 1990 година. Посещава евангелска църква в София. Участва в служение на деца - сираци. Занимава се с литературно творчество от 2000 г. Нейни публикации могат да се срещнат в женското християнско списание Лия, в църковен бюлетин и други. Публикува статии на християнска тематика в настоящия сайт от 2012 година.


Още статии

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови


Notice: Undefined property: stdClass::$id in /home/hristiqn/public_html/plugins/content/jautometa/jautometa.php on line 48