Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

СЕНКИ ОТ ПОТОПА И СОДОМСКАТА КАТАСТРОФА ВЪРХУ НАС

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

СЕНКИ ОТ ПОТОПА И СОДОМСКАТА КАТАСТРОФА ВЪРХУ НАС

Пастор Симеон Попов

СЕНКИ ОТ ПОТОПА И СОДОМСКАТА КАТАСТРОФА ВЪРХУ НАС

Пастор Симеон Попов

„А Бог без да държи сметка за времената на нежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят.“ (Лука 17:26-30)

Навсякъде по света вярващите очакват второто явяване на Господ Исус Христос. Четох, че в Америка се издава списание – „Чистата истина“. Разпраща се безплатно. Там се твърди, че през 1972 год. ще настъпят решителни събития във връзка с Второто пришествие. Но Христос изрично ни е забранил да се занимаваме с изчисления на години. Не е за вас да знаете годините и времената, които Отец е положил в собствената си власт (Деян. 1:7). Никой не знае кога ще се яви Той. Но Господ Исус ни посочва някои признаци, които ни отварят очите. И за това сме уверени, че идването Му е вече пред вратата. В нашето знание ние сме наистина невежи, но все пак знаем нещо.

В посоченото място от Лука 17:26-30, Господ Исус прави много важен паралел между времето в дълбока древност и днес. Ние си мислим, че човечеството днес е съвсем друго. Много сме напреднали в култура, знание, открития. Имаме железници, самолети, радио, телевизия, автомобили, заводи, електричество, ракети, атомни бомби ... Спасителят не споделя това схващане. Той твърди, че днешният век, който предшества второто Му явяване, прилича много на две епохи от древността, а именно, на епохата преди потопа по времето на Ной и на момента, когато при една локална катастрофа загинаха цъфтящите градове Содом и Гомор. Човечеството остава непроменено, със същото враждебно към Бога сърце. То търси злото, слугува на греха. Затова зрее за жътва. Движението не е към възход, а към падение. Намираме се по пътя не към блаженство и рай, а към всемирна катастрофа.

Четерите белега на древните катастрофи.

Четери са белезите, които Спасителят взема от двете споменаати древни катастрофи. Два от времето на потопа: ядене-пиене и женитби. Два от Содомската гибел: търговия и грабежи.

Всъщност тези прояви са напълно естествени, необходими, наложителни за морален живот. Кой може да живее без ядене и пиене? Може ли общество без семейства? Търговията и грабежите са основа за обществото. Но тук има нещо друго. От всички тези прояви е изгонен Бог. Всичко става без Неговото благословение. И от тук – проклятията. Вместо божественост имаме животинското. Една картина може да ни възхищава и да украсява дома ни. Но щом почнем да ѝ се покланяме и да ѝ отдаваме Божествена почит, тя стааа основа на престъпление. Земните неща са нещо неутрално. Но когато заемат не онова място, което им е присъщо, те могат да се превърнат в проклятие. Така също стъклото е полезно и добро ... когато е на прозореца. Друго е положението когато то се намира в окото или стомаха ни. Щом ядем и пием без Бога, щом се женим без Бога, търгуваме без Него и градим не за Негова слава, животът се превръща в проклятие.

По времето на Ной човеците ядяха и пиеха. Това не е престъпление. Христос също ядеше и пиеше. Дори Го обвиняваха, че прекалява. И ние днес, при всяка Господна вечеря имаме хляб и вино. Но когато това става в Неговото име, благословения изпълват сърцата. Но при колко пищни банкети днес се прославя Божието име? За мнозина днес търбуха е Бог. В една гостилница един наш брат отишъл да се нахрани. Но преди да започне навел благоговейно глава да благодари на Бога. Тогава този, който седял на неговата маса го попитал саркастично: „У вас всички ли се молят на Бога преди ядене?“ „Не – отговорил брата – в обора и кочината имаме някои същества, които никога не се молят.“ Минете през една зала, в която току-що е имало банкет. Какво ще видите? Мръсни блюда, изцапани покривки на маса, разхвърляни прибори. Как ни отвращава всичко това! Така ли трябва да славим Бога?

По времето на Ной хората се женеха. Женитбата е нещо свято, установено от Бога в Едемския Рай. Всяко отношение между мъж и жена, където Бог е изгонен, е явна или скрита поквара. Попитайте тези, които посещават паднали жени. И ще ви разкажат за безкрайното отвращение, което ги изпълва, когато се разделят с тях. Срамуват се от себе си. Проклятие! Позор! Не виждаме ли, че и в книгите, и във филмите развратът постепенно разширява влиянието си? В западните държави порнографията взема страхотни размери. Дори невярващите се замислят и си задават въпроса накъде отиваме и до кога ще продължава всичко това. Който чете Словото, знае. Чудно ли е, че падналият в греха на разврата се чувства на равнище по-ниско от животните?

По времето на Авраам в градовете Содом и Гомор, освен престъпления, имало и търговия. Тя сама по себе си е нещо полезно и необходимо, щом търговското предприятие или лице се задоволява с умерена печалба. Но тука имаме ненаситна алчност за печалби, желание да се трупат големи богатства. Скъперничеството е голям грях. Един католически свещеник, при когото се изповядвали много хора, казал: „Чувал съм изповеди за всякакви грехове: кражби, убийства, разврат, лъжи. Но до сега никой не е изповядал греха „користолюбие“. А той е основата на всички грехове.“ Двама души разговаряли за общото нещастие на човечеството поради алчността. Край тях весело играели деца. Единият казал: „Защо всички не са като тези деца – невинни и искрени?“ Другият напълнил шепата си стотинки и ги хвърлил сред децата. Играта престанала. Всички се втурнали да събират монетите. Настъпила суматоха, караници, плачове. „Ето – казал тогава той на приятеля си – всички сме сребролюбци. И от това произтичат многото нещастия.“

Скъперникът няма сърце, а камък. Той мрази всички хора. По-бедните мрази, защото могат да му поискат пари на заем. Мрази и по-богатите от себе си, защото имат повече от него. Ако някой сребролюбец би могъл да вземе под наем слънцето, цялата земя би била в мрак. По-лесно е да изкъртиш зъб от устата на скъперника, отколкото да извадиш 1 лев от кесията му. Един милионер се самоубил. Оставил бележка: „Разбрах как могат да се печелят пари, но не разбрах как трябва да се живее.“

Скъперника е нещастен, защото все е гладен. Жаждата му за богатсво никога не се засища. В Шумен живее един беден грънчар, който прави касички от глина. Запитах го как се вадят парите от касичката когато тя се напълни. „Ще строшиш касичката и ще си купиш нова. Тя струва само 10 стотинки.“ Ето живота на скъперника. Събира и трупа. Но за да бъде полезен, трябва да бъде унищожен. Затова се казва, че свинята много прилича на скъперника. Тя е полезна само след смъртта си.

През 1924 г. настъпи края на инфлацията. Много хора имаха по домовете си купища банкноти. Но вече, те не струваха нищо. Една нова марка беше равна на един милиард стари марки. И многото пари вдъхваха презрение. Всичко земно без благословение съдържа проклятие. Една жена сънувала, че в дома ѝ дошъл продавач на лотарийни билети. Той ѝ предложил билет с определн номер, който носел голяма печалба. На следващият ден, наистина се позвънило на вратата и когато тя отворила видяла същият продавач, като този в съня си, който ѝ предложил да си купи билет от лотарията. Тя имала наивността да му разкаже съня си и да съобщи номера на билета. Продавача видял, че има споменатият билет, но го задържал за себе си. Отначало жената била огорчена. Още повече, когато пресата обявила, че наистина този номер печелел голямата премия. Но тя погледнала с окото на вярата и осъзнала, че Бог иска да я обогати с други съкровища. Предала сърцето си на Спасителя и Той изпълнил душата ѝ с небесен мир, и непреходна радост. А този, който спечелил от лотарията, се пропил и умрял в мизерия.

В околностите на Содом и Гомор имало прекрасни насаждения, а в градовете се издигали величествени здания. Редно е да се грижим за добрата реколта по нивите и да си имаме удобни жилища. Но когато виждам високи жилищни блокове и величествени сгради, дълбоко се замислям: откъде знаеше Христос, че днес ще имаме такава картина и ни я обрисува така ясно? Злото е там, че днес мнозина, както в земеделието, така и в архитектурата, не търсят славата на Бога, а се питат кой е господар на света – Бог или човека? Надмеността прави от човека-сатана. Колко ясно е изразено това във Вавилонската кула (Битие 11).

Желанието на човека винаги е било да прослави себе си, да отнеме от Бога присъщата Му слава и да постави себе си на Неговия престол. Но колко бързо и лесно се справи Бог с човешкото високомерие! Обърка езика им. Хората не можеха да се разбират. Не е ли и днес същото? Обиталите в големите жилищни блокове говорят един и същи език, но не се разбират. Не си хармонизират. Не се обичат, понякога даже въобще не си говорят. А колко са страшни когато върху такива величествени сгради падне бомба. По–страшни са и от разореният Ерусалим, когато от него не остана камък върху камък.

Никоя катастрофа не иде без предупреждение. Всяка се предшества от продължително благоприятно време, през което човеците могат да променят сърцата и живота си чрез покаяние и приемат прошка, както направиха жителите на големия град Ниневия през времето на пророка Йона. Появата на Ной, който 120 години преди потопа проповядва на съвременниците си, беше благоприятно време за тях и призив към покаяние.

Лот беше също светлина в Содом и покана за покаяние. Авраамовата намеса в живота на този град (Битие 14) беше също небесна вест за духовно пробуждане. Но всички покани бяха отхвърлени. Предупрежденията бяха отминати в презрение. Човеците останаха със затворени очи, запушени уши и заключени сърца. И дойде момент, когато Божието търпение се изчерпа. Чашата на Неговият гняв преля. Злото узря. И нивата трябваше да се пожъне.

Всяка катастрофа идва внезапно, неочаквано, като гръм от ясно небе. Христос казва, че ще дойде като крадец посред нощ, съвсем неочаквано. Четох за един обир. Обран бил един богаташ. Той бил много недоверчив и взел всички предохранителни мерки против подобна евентуалност. В двора му имало две много зли кучета. Всички брави в жилището му били секретни. На масичката до леглото му имало зареден пистолет. И все пак бил обран. Кой може да вземе мерки против Божият Син? Да Го спре или да Го откаже от намерението Му? Над безгрижният Содом се изсипва огън от небето. Никой не можа да се спаси, освен Лот. И за потопа има множество сказания по спомените на народите от Африка, Азия и Америка. Това заставя някои учени да предполагат, че във Атлантическия и Тихия окен била паднала някаква огромна комета и от това се издигнала огромна вълна, която заляла Америка, Австралия и части от Азия и Африка. Но катастрофата настъпила внезапно, неочаквано..

Така ще бъде и с Господният Ден. Той ще връхлети внезапно върху нищо неподозиращото човечество. При всяка катасртофа обаче бива пощадена малка група от хора. При потопа Бог избави живота на Своя верен слуга Ной и целият му дом. При гибелта на Содом и Гомор Бог избави праведния Лот и дома му.

Когато настъпи Второто Пришевствие, също ще има избавени. Това ще са Божиите верни чада, които бдят и са готови да посрещнат Спасителя със запалени светилници.

Какво да кажем за нас? Готови ли сме да Го посрещнем? Какво място заема любовта към Бога и ближния в сърцата ни? Какви и колко снопа ще Му поднесем, когато открито застанем всички пред Неговия Съд? Бог ни дава изобилна благодат. Нека я приемем, за да не се срамуваме, когато един ден Той ни погледне. Амин.

Пастор Симеон Попов

Гр. Шумен

20 Юни 1971 г.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови