Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

БОЛЕСТТА СТРАДАНИЕ ЛИ Е?

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

БОЛЕСТТА СТРАДАНИЕ ЛИ Е?

/Болестта страдание за Христа ли е?/


БОЛЕСТТА СТРАДАНИЕ ЛИ Е?

БОЛЕСТТА СТРАДАНИЕ ЛИ Е?

Да. Във всички случаи човекът страда. „Той бива и наказван с болки на леглото си. Да! С непрестанни болки в костите си, така щото душата му се отвръща от хляб и сърцето му от вкусното ястие. Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, а невидимите му по-преди кости се подават.” /Йов 33:19-21/

Има вярващи в Бог хора, които вярват и изповядват, че Бог изпраща болести: 1. – за да ни приближи до Себе Си; 2. – защото тогава ставаме по-ревностни да четем Божието слово, 3. – да се молим, 4. – да се покайваме, 5. – да се смиряваме и т.н. Но ние потърсихме Бог именно поради невъзможността да се освободим от зависимост от грехове, пороци и болести. Открихме, че Бог, Когото не сме познавали досега, е ЛЮБОВ. Когато се покаем и Го приемем в сърцето си, Той ни прощава и новоражда и като Го призовем в молитва, Той отговаря. Познахме, че Той е милостив, жалостив, дълготърпелив. „Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести”. /Псалом 103:3/; „А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му и всичко, що има? Благословил си делата на ръцете му и имота му се е умножил на земята.” /Йов 1:9,10/; „ И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христа в Бога.” /Колосяни 3:1-3/; „Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.” /Галатяни 2:20/; „Може ли жена да забрави сучещото си дете, та да се не смили за чадото на утробата си?

Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред мене.” /Исая 49:15,16/

След всичко това Бог започва да ме „държи”, „приближава”, „смирява” чрез болест?! Познахме Го като ЛЮБОВ и затова останахме с Него, но бяхме ‘излъгани”?! Къде е Богът на ЛЮБОВТА? „Кой ще ни ОТЛЪЧИ от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож? (защото, както е писано „Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане”). Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещото, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.” /Римляни 8:35-39/; „Ето ръката на Господа не се е скъсила, та да не може да спаси, нито ухото Му отъпяло, та да не може да чува; Но вашите беззакония са ви ОТЛЪЧИЛИ от Бога ви и ВАШИТЕ ГРЕХОВЕ СА СКРИЛИ ЛИЦЕТО МУ ОТ ВАС, ТА НЕ ЩЕ ДА ЧУВА. Защото ръцете ви са осквернени от кръв и пръстите ви от беззаконие; устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие.

Никой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; уповават на суетата и говорят лъжи; зачеват злоби и раждат беззаконие. Мътят ехиднини яйца и тъкат паяжина. Който яде от яйцата им умира; и ако се счупи някое, излиза ехидна. Паяжината им няма да стане на дрехи, нито ще се облекат от изработките си; делата им са беззаконни дела и насилственото действие е в ръцете им. Нозете им тичат към злото и бързат да пролеят невинна кръв; размишленията им са беззаконни размишления; опустошение и разрушение има в пътищата им. Те не знаят пътя на мира и няма правосъдие в стъпките им; сами си изкривиха пътищата; никой, който ходи в тях, не знае мир. Затова правосъдието е далеч от нас. И правдата не стига до нас; чакаме светлина, а ето тъмнина – сияние, а ходим в мрак. Пипаме стената като слепи, пипаме като ония, които нямат очи; по пладне се препъваме като нощем; всред яките сме като мъртви.

Всички ревем като мечки и горчиво стенем като гълъби; очакваме правосъдие, но няма – избавление, но е далеч от нас. Защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни и греховете ни свидетелстват против нас; защото престъпленията ни са пред нас, а колкото за беззаконията ни, ние ги знаем. Станахме престъпници и неверни към Господа и отвърнахме се да не следваме нашия Бог; говорихме насилствено и бунтовно; заченахме и изговорихме из сърцето си лъжливи думи. Затова правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада и правотата не може да влезе. Да! Истината я няма и който се отклонява от злото става плячка; и Господ видя и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие.” /Исая 59:1-15/; „Уви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, презряха Святия Израилев, отделиха се и се върнаха назад. Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Вече всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло; От стъпалото на ногата дори до главата няма в никое тяло здраво място. Но струпеи и посинения и гноясали рани, които не са изстискани нито превързани, нито омекчени с масло.” /Исая 1:4-6/; „защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.” /1 Коринтяни 11:29-32/; „И когато заминаваше видя един сляпороден човек. И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли или на родителите му, той се е родил сляп? Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.” /Йоан 9:1-3/; „А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.” /2 Коринтяни 12:7/.

Страдания, страдания, страдания, но нали е писано: „защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него.” /Филипяни 1:29/. Определено е да страдаме за Господа със страдания като Неговите, т.е. както Той страда за Отец, за да изпълни изцяло всичко, което Отец Му каза. „Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания начинателя на тяхното спасение.” /Евреи 2:10/; „Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми…” /Йоан 12:26/. На някои места Христос не е бил. „Тоя Христос в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи, молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни.” /Евреи 5:7-9/.

Мнозина вярват и изповядват, че източникът на болестите е Бог и източникът на изцелението и освобождението – пак е Бог!!! Тогава какво става с царството Му? Бог се е разделил против Себе Си ли? Ако Бог дава болестите, как в молитва изискваме болестта да напусне тялото на болния? Излиза, че изпъждаме Бог от болното тяло!!! „и ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога. А началникът на синагогата, като негодуваше задето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте е целете се, а не в съботен ден. Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го завежда да го напоява? А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?” /Лука 13:11-16/

От Божието слово разбираме кой е източникът на това: „… Авраамова дъщеря, която сатана е държал цели осемнадесет години…”; „… трън в плътта, пратеник от сатана …”

Сатана е, който ни поразява и изпълва сърцето ни с всяко зло. „Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Йова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.” /Йов 2:7/; „А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на нивата?” /Деяния 5:3/. Сатана е „клеветникът на нашите братята, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог” /Откровение 12:10/. Но той не върши своеволно каквото и да е. Всичко е във властта на Бог, Той казва колко и докъде: „И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка…” /Йов 1:12/; „И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.” /Йов 2:6/; „[И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.” /Лука 22:31-32/ .

И ние самите даваме повод на сатана да ни изисква: „да не би сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.” /2 Коринтяни 2:11/. А случаите са много: непростителност, /2 Коринтяни 2:10/, гняв, ярост, вик, раздори, вражди… „А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тем подобни; за които ви предупреждавам както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.” /Галатяни 5:19-21/ Господ Исус Христос правеше благодеяния, изцеляваше всички, угнетявани от дявола, ЗАЩОТО БОГ БЕШЕ С НЕГО: „именно, Исус от Назарет – как Бог Го помаза със Святия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички, угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него.” /Деяния 10:38/; „И подадоха Му книгата на пророк Исая; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година.” И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите очи.” /Лука 4:17-21/; „… Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.” /Йоана 10:10/

Страдания, страдания… Нека си припомним Филипяни 1:29 - „защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;” – на това сме определени, да страдаме за Него!!! Първи вид страдание: „Никой от вас да не страда като убиец или крадец, или злодеец, или като такъв, който се бърка в чужди работи.” /1 Петрово 4:15/. Можем да удължим списъка с роптател, прелюбодеец, одумник, шепотник… Апостол Петър пише на вярващи в Господа Исуса хора „никой от ВАС”!!!

Втори вид страдание: „Затова и тия, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател като вършат добро.” /1 Петрово 4:19/. Тези, „които страдат по Божията воля”!!! Има страдания, които са измислени от човешки мъдрувания и страдания по Божията воля, където болестите отсъстват. ЕТО Я БОЖИЯТА ВОЛЯ:

1 Петрово 2:19-25 – „защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо. Защото каква похвала, ако понасяте справедливо когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави ПРИМЕР да последвате по неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите си.” – Христос ни остави пример да последваме по Неговите стъпки! 1 Петрово 4:16 – „Но ако страда някой като християнин,, да се не срамува, а нека слави Бога с това име.”

1 Петрово 4:12-14 – „Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се загдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава. Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя].”

1 Петрово 3:14 – „Но даже ако пострадате за правдата, блажени сте; а „от тяхното застрашаване не се бойте нито се смущавайте”.

1 Петрово 3:16,17 – „Имайте чиста съвест, така щото във всичко, в което ви одумват да се посрамят ония, които клеветят добрата ви в Христа обхода. Защото е по-добре да страдате като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло.”

Римляни 8:16-18 – „Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога и сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и прославяме с Него. Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.”

2 Коринтяни 1:5-7 – „Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа. Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение или ако ни утешават, това е за вашата утеха и [спасение], която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.”

Филипяни 3:10 – „за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,”

2 Тимотея 1:8 – „И тъй, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ нито се срамувай от мене – затворник за Него, но участвай в страданията за БЛАГОВЕСТИЕТО по силата дадена от Бога.”

2 Тимотея 1:11,12 – „… аз бях поставен ПРОПОВЕДНИК, АПОСТОЛ И УЧИТЕЛ; за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм Му поверил.”

2 Тимотея 2:1-3 – „Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса. И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат. Съучаствай в страданията като добър войник Исус Христов.”

2 Тимотея 2:8-10 – „Помни Исуса Христа от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие; за което страдам до окови като злодеец. Но Божието слово не се връзва. Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.”

2 Тимотея 4:1-5 – "Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и предвид на явлението Му и царуването Му: проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване. Защото ще дойде време когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на БЛАГОВЕСТИТЕЛ, изпълнявай службата си.”

2 Тимотея 3:10-12 – „А ти си ПОСЛЕДВАЛ моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, гоненията, страданията; какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях ме избави Господ. Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.”

Деяния 9:15,16 – „А Господ му рече: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името Ми.”

2 Коринтяни 11:23-31 – „служители Христови ли са? (в безумие говоря) аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт. Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини. Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота; и освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви. Кой изнемощява без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз? Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми. Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.” – ето част от страданията на апостол Павел, които той претърпя за името на Исуса Христа. Болестта като страдание отсъства!!!

2 Коринтяни 6:3-10 – „Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето учение; но във всичко биваме одобрени като Божии служители с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения, чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене, с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Святия Дух, с нелицемерна любов, с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата; всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни; като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.”

2 Коринтяни 12:10 – „Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогава съм силен.” – апостол Павел се удоволства във всичко това, защото това е да понася страдания за своя Господ и Той го укрепява и му дава сили.

Яков 5:13 – „Зле ли страда някой от вас? нека се моли….” – страдание за Христа. Яков 5:14 – „Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.” – болестите са нещо различно от страданието, описано в стих 13.

Яков 5:15 – „И молитвата, която е с вяра, ще избави болния, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят.” – т.е. вероятността да сме болни поради грях е голяма. Яков 5:16 – „И тъй, изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния”. Божието слово ни насърчава ако сме сторили грях срещу някого и заради това сме болни, да изповядаме греха си пред човека, да си поискаме прошка и заедно да се молим за изцеление. Ако е съгрешил някой пред Господа, да иска прошка от Господ.

Матея 9:2-6 – „И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете. И ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства. А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си? Защото кое е по-лесно да река: Прощават ти се греховете или да река: Стани и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си”. Прощаването на греховете е равносилно на изцеление, т.е. когато Бог прощава греховете ни, заедно с това Той ни изцелява и обратно – когато ни изцелява, в същото време прощава и греховете ни. За жалост намират се и „книжници”, които роптаят срещу Божията милост.

Всячески се стремим към изцеление и освобождение в ДУХ, ДУША и ТЯЛО. Молим се на Бог за това и в същото време вярваме, че Той ни е натоварил с болестите, било то физически или душевни. Нима искаме Господ да изгонва Господ!!!

Във всяко наше служение имаме четири възможности да получим изцеление и освобождение: 1. Стоим в молитва 1 час на колене с Господ: „Дохожда при учениците, намира ги заспали и казва на Петра: Как! Не можахте ли ни един час да бдите с Мене?” /Матея 26:40/; „Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си.” /Колосяни 3:16/

2. Прочитаме бележка, в която има представена нужда за молитва от цялата църква; 3. Проповед: „Изпраща словото Си та ги изцелява и ги отървава от ямите, в които лежат.” /Псалом 107:20/

4. Помазание: „Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави болния, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят.” /Яков 5:14,15/

А в неделния ден имаме още една, пета възможност:

5. Господна трапеза. „Затова който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали” /1 Коринтяни 11:27-30/. Които ядат недостойно са „виновни за грях” – ще са слаби, болни и мъртви, а които ядат достойно ще бъдат силни, здрави и живи.

Нека не подлагаме на съмнение Божието слово, да не се замисляме дори „Истина ли рече Бог?” „Людете Ми загинаха от нямаме знание; Понеже ти отхвърли знанието, то и аз отхвърлих тебе да ми не свещенодействаш; Понеже ти забрави закона на твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите чада.” /Осия 4:6/

В заключение - болестите не са от любящия Бог и ако страдаме, то да страдаме като Него и за Него. „…Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измишления.” /Еклисиаст 7:29/ Някой би казал: „Когото Бог обича, него и наказва”, но истинното слово на Бог е: „Ония, които любя, Аз ги ИЗОБЛИЧАВАМ и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш” /Откровение 3:19/ – ще избегнеш наказанието.

Изпратена ни по email | Автор: Румен Гълъбов


Още статии

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови