Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

КАМЪКЪТ, КОЙТО ОТХВЪРЛИХА - Симеон Попов

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

КАМЪКЪТ, КОЙТО ОТХВЪРЛИХА

Пастор Симеон Попов

КАМЪКЪТ, КОЙТО ОТХВЪРЛИХА

Пастор Симеон Попов

„Той е камъкът, Който вие зидарите, презряхте, Който стана глава на ъгъла.“ (Деяния 4:11)

Апостолите Петър и Йоан трябва да бъдат съдени. Седят на подсъдимата скамейка. Двама подсъдими, а много съдии, може би около 30 души. Мислят, че като са многобройни, ще имат повече смелост да защитят несправедливата си кауза. И какво е престъплението на Апостолите? Излекували са един куц по рождение човек и проповядват Господа Исуса Христа. Но Апостол Петър, изпълнен със Святият Дух, вместо да се защитава, обвинява съдиите си, че разпнаха, че отхвърлиха Господа. Но тяхната омраза е напразна. Исус Христос тържествува над всичко; тържествува над смъртта, защото Той е камъкът, Той е непобедим, вечен – основата на живота, венецът на вечността.

1. Бог избра този камък.

Преди учените търсели философския камък, който ще може да превръща всеки метал в злато. Бог даде Своя Син, този вечен, скъп камъкл, за да превърне злото в добро; гибелта – в спасение; греха – в чистота. Сред омразата Той гради храм на любовта, сред мрака – палат на светлината, сред измамата – дворец на истината. И този камък, още преди много векове Цар Навуходоносор (Данаил 2) видя, че се откъсна не с човешка ръка и разби всички земни царства, и изпълни цялата земя. Този камък е силен, за да победи всички. Здрав е, за да изтрае края на всички. И най-важното – Той е жив! Расте, развива се. Той е скъпоценен, по-скъп от диамант. Бог изпрати Своя Единороден Син на земята.

2. Как се посреща този камък от земните жители?

Не с ликуване, не с песни и цветя. Черна омраза и бурна злоба се изляха върху Него. Позор, презрение, заплахи, хули и жестока кръстна смърт. Ние Го счетохме за нищо – стене пророк Исая. Но от кого беше отхвърлен този божествен камък? От простия неук народ ли? Не, от тези, които бяха специалисти в строенето, които разбират от строителен материал – зидарите. И то не от неуки зидари, които могат да иззидат само някоя колиба, а от зидарите, от строителите на храма. Храмът беше общонародно дело. Средства за него с радост даряваха всички поданици на държавата. И най-добрите майстори от цялата страна бяха привлечени към тази обществена сграда. Най-отбраните и способни майстори-зидари отхвърлиха Христос. „Вие, водачите на народа, духовните глави, отхвърлихте и убихте Спасителя.“, твърди Апостола. А защо Го отхвърлиха? Защото не беше като тях, не беше по техния вкус. Той проповядваше любов към Бога и към ближния. Това – те не искаха. Той очакваше всеки да носи кръста си и да следва Бога всеки ден. От това те се страхуваха. Разбраха, че Той само им пречи. Не подхожда за тях. И не повярваха в Него. Неговият Дух им беше противен. И когато Пилат искаше да Го пусне, те настояваха за Неговата смърт, придадоха на процеса политическа окраска и наложиха смъртна присъда на Исус.

А ние днес какво правим? Колко хора днес радостно изповядват вярата си в Исус? Мнозина не се отричат от Него явно, но в душата си, си остават безбожници. Отношението им към Бога е хладно. Проявяват учтива, културна студенина. За рожденният си ден един полковник получил от началството си сърдечен поздрав и повишение в чин генерал, но същевременно и известие, че го пенсионират. Повиши ли го, за да го махнат. Един вид – ритнали го нагоре по стълбите. Но все пак го ритнали. Ако съвременниците на Исус ритнаха камъка надолу, днес мнозина от учтивост го ритат нагоре. Но все пак Го ритат.

Чуваме, че вулканът Етна отново изригва лава и залива околностите си. Защо става това? Защото ядрото на земята е течна гореща лава. Твърдата земя е само тънка кора, под която клокочи лавата. А тя е нещо немирно. И си търси отдушник чрез вулканите. Велики петък, когато Христос беше разпнат на Голготският кръст, бе отдушника на онази ярост, която боботи вътре в душата на човечеството. Под тънката кора на нашето благоприличие живее скрита или явна омраза към Бога. Тя намери своя отдушник в разпятието. Там ние се показахме в нашата истинска форма. И днес човечеството е на подсъдимата скамейка пред Бога. То и днес отхвърля Христос. И днес, от всички страни на нещастната земя се чуват викове: Разпни Го! Разпни Го! Ние не искаме Христос да царува над нас. Цялата земя е една голяма Голгота, където се разнасят богохулни викове срещу небето.

3. Ние Го отхвърлихме, но Бог Го възвиси.

Бог Го възвиси и Го постави като глава на ъгъла. Той е все пак Господар на земята. Нечувано е това, което Той казва: Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята. С това Бог постави началото на нова ера тук на земята. Бог изгражда Своето Царство, глава, на което е Исус. Това дело е велико, защото е Божие дело, а Бог върши чудеса. Разказва се, че по времето на Зоровавел, когато се изграждал вторият Ерусалимски храм, всички камъни за храма били издялани в каменоломната. При граденето на храма не се чул никакъв удар от чук. Майсторите само сглобявали донесените им готови камъни. Един камък обаче все бил подмятан и отхвърлян от зидарите като съвсем неподходящ. Формата му някакси не съответствала за мястото, което градели. Когато сградата на храма била готова, видели, че трябва един завършващ камък, който да съединява всички ъгли. Едва тогава си спомнили за отхвърленият камък, намерили го и го поставили. Той бил съединително звено за всички и стоял като корона над всички камъни на сградата. Ето това е и Христос. Той заема първото място. Презреният приема най-великата слава. Това дело е много чудно. Затова и ангелите от Небесата се стараят да надникнат над великото и славно явление.

Великият Моцарт, първоначално се сгодил за една девойка, но тя развалила годежа. Славата на Моцарт обаче заляла целият тогавашен свят и девойката с прискърбие признала: „Аз не знаех, че годеникът ми е такъв велик гений. Аз виждах само един малък, скромен човек, когото не считах достоен за своята любов ...“ И днес мнозина виждат само скормния, смирен, презрян Христос, но не подозират величието, което Бог е приготвил за Него.

4. Който падне върху камъка, ще се разбие.

Има хора, които не се задоволяват само с това да отхвърлят камъка от себе си. Те отиват по-нататък, преминават към агресия спрямо Бога. Нападат камъка. Тяхната участ е незавидна. Те само нараняват себе си. Защото камъкът е здрав и твърд като диамант. Неверието е грях, а нападението против Бога е нещастие. При едно триумфално шевствие в Рим, когато Юлий Цезар приемал парада на победоносните си войски, внезапно завалял силен дъжд. Властелинът побеснял от ярост и заповядал на войниците си да стрелят с лъкове против боговете. Стрелите обаче се връщали обратно – наранили и убили много от римските войници.

Който откаже да приеме Христос за свой Господар, започва постепенно война против Него. А това се отразява болезнено на всеки Христов враг. Злото носи със себе си самонараняване. То е напразен опит на човека да живее против своето истинско естество. То е живот против действителността. Ритане срещу остен. То е не само лошо, но и глупаво, понеже е опит да се живее така, както живота не е направен, не е създаден. То издига знамето на бунта и високомерието против Бога. Зидарите отхвърлиха най-важният камък и го превърнаха в свой надгробен камък. Един чужденец отишъл при един резбар в Оберамегау и наблюдавал неговата работа. „Върху какво работите?“, попитал странникът. „Правя кръст от дърво.“ „И колко време ще ви е нужно, за да направите кръста?“ „Понеже работя само в свободното си време, предполагам, че ще са ми нужни около пет години да го завърша.“ „Пет години?! – очудено възкликнал чужденеца. – Но до тогава вярата в Бога напълно ще е изчезнала от земята. И тогава какво ще правите вие с вашият кръст? Тогава вече никому няма да бъдат нужни кръстове!“ Майсторът изгледал строго чужденеца и отговорил: „Господине, това никога няма да стане. Винаги ще има кръстове по жилищата, църквите, планините, гробищата, по гърдите на човеците. Вие обаче, ще изчезнете. Но кръстове винаги ще има, защото вярата в Този, Който умря на кръста, вечно ще живее на земята!“

5. А върху когото падне камъкът, ще го смаже.

Иде денят на Божият съд. Тогава всеки ще пожъне каквото е сял. Колко страшно беше нещастието на еврейският народ, когато бе разрушен Ерусалим през 70-та година! Тогава камъкът падна върху тези, които отхвърлиха Христос и ги пръсна. Защото много страшна беше клетвата, която те приеха върху себе си пред римския управител Пилат, тогава, когато той искаше да пусне Исуса: Нека Неговата кръв да бъде върху нас и нашите чада. И фаталното е, че евреите още не са се отрекли от клетвата, която приеха преди близо две хилядолетия. Исус ясно рисува ужаса на тези, върху които камъкът трябва да падне. Те ще викат към планините: Елате, паднете върху нас и ни покрийте от гнева на Този, Който иде. Тежестта на планините за тях ще бъде по-лека от камъка, който трябва да падне върху тях. Древният цар Навуходоносор видя в сън, че един камък се откърти не с човешка ръка, разби всички земни царства и направи на пух и прах държавите, а сам изпълни цялата земя. Ето Божият план.

6. Идвайте при Господа като при жив камък ...Идвайте при Господа като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен (1Петрово 2:4), увещава апостол Петър, който така смело говореше пред своите съдии и врагове на Христос. Този скъп и жив камък може да бъде наше богатство, наша радост и опора, основа на нашия живот, наше спасение. Като жив камък Той расте в нас, заема все повече и повече място, и превръща сърцата ни в Божи престол, а телата ни – в храм на Святият Дух.

Какво правим ние с този скъпоценен Небесен камък? Приемаме ли Го или Го отхвърляме? Бог изпрати камъка Си на земята и с това Той ни заставя да решим какво да правим с Него. Тук няма неутралност. Никой не може да каже, че не желае да заеме становище. Всеки е длъжен да реши за себе си. Ето, аз се разхождам с мой приятел. В джоба си имам един шоколад. Приятелят ми не знае, че нося шоколад в джоба си и си остава неутрален, незасегнат по отношение на него. Обаче, аз изваждам шоколада, показвам му го и му го предлагам. В този момент неутралността на моя приятел престава. Той трябва да реши дали да приеме шоколада или да го откаже. Така сме и ние към Бога. Докато не знаем нищо за Него и за Неговият Син, можем да бъдем неутрални. Но Бог изпрати Сина Си на земята. Даде Го като Спасител на човечеството и лично на нас. Ние трябва да направим едно от двете: или да Го приемем, или да Го отхвърлим. Съвременниците на Христа отхвърлиха Небесният пратеник и с това си навлякоха най-голямо нещастие.

А ние какво правим?

Бог да ни благослови!

Пастор Симеон Попов

Гр. Шумен

20 Юни 1971 г.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови