Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Участвайте и вие в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

МИСЪЛТА – НАША ПРИВИЛЕГИЯ И ОТГОВОРНОСТ

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ

Пастор Симеон Попов

Ревност за Господа

Пастор Симеон Попов

„Защо сте смутени? Защо навлизат в сърцата ви такива мисли?“ (Лука 24:38)

Христос вече победи смъртта. Постави под нозете Си злото. Приел е всяка власт на небето и на земята. И сега Този победител среща Своите ученици събрани заедно, но изплашени до смърт. И след успокоителното обръщение: „Мир вам!“ – първите думи, с които ги приветства, е въпросът: „Защо навлизат във вас такива мисли?“

Когато питаме, ние обикновено молим за светлина, за изяснение на нещата, които не знаем или не са ни ясни. Когато учителя задава въпроси, търси да разбере до колко ученика му е усвоил предадения материал. Господ Исус обича да задава въпроси. Още от най-ранна възраст Той беше познат като най-вещ по задаване на въпроси и даване на отговори. Но с този въпрос Той поиска да постави в ред обърканите мисли на учениците Си. Старае се дори да ги засрами. Какво даде повод на Господ Исус да зададе този въпрос? Възкръстналият Христос отново е сред малката група ученици. Но те не се радват. Панически страх ги е обвзел. Вратата на стаята, в която са събрани е заключена, за да не ги изненадат външни врагове. Но ето – сред тях стои Един. Кой е Той? Да не би да е призрак? Виденията в повечето случаи плашат човека. За това, вместо да се радват и ликуват, апостолите са дълбоко смутени, объркани, парализирани от страх. Приличат на армия, внезапно попаднала в неприятелски обръч. Спасителят се обръща към тях със строг въпрос: „Защо сте смутени?“ Какви са тези мисли у вас? Елате на себе си! Успокойте се! И им показа ръцете, нозете и ребрата Си. Явно е от цялата сцена, че причината за объркаността сред учениците се крие в неправилните мисли, които са ги обвзели. Кривата мисъл създава криво отношение към действителността, неправилен живот, нещастно състояние.

1. Мисълта е един от най-великите дарове.

Мисълта е един от най-великите дарове, които човека е приел от Своя Небесен Баща. Думата „човек“ иде от санскритската дума „менско“, която означава и „човек“, и „мисля“. В германските езици се е запазило понятието „човек“, а в славянските другото значение – „мисля“. Човек е мислещо същество. За разлика от останалите създания той може да каже „Аз“. Така чрез мисълта – този език на душата, човекът може да се обособи като личност и да каже: „Мисля, следователно съществувам!“ (Дакарт).

„Когато детето каже за първи път думата „аз“, след като е говорило за себе си в трето лице, с него е станало нещо по-важно и по-дълбоко, отколкото е било телесното рождение. За него вече е отворена вратата за нов мир – мира на личното „аз“. (Карл Хайм)

Емануел Кант, патриархът на философите, изповядва: „В момента, в който моят кон ми каже „аз“, аз ще сляза от седлото и почтително ще му сваля шапка.“ А професор Емил Брунер определя по следния начин разликата между човека и животното: „Животното има ум, но няма разум. То може да има начатки на цивилизация, но не и на култура. Може да има известни знания, но не владее наука. Може да играе, но няма изкуство. Живее в стада, но няма общество. Познава страха от наказание, но няма съвест. Познава надмощието на човека, но не знае нищо за Господаря на света.“ Явно е, че при това положение няма как да се породи мисъл. Животното не говори, защото не мисли. То само чувства. А чрез мисълта човек получава достъп до великият свят на идеите. Занимава се не само с въпроси от сивото ежедневие, но и с висши, вечни проблеми. Старае се да разбере явленията, да проникне в тяхната същност, да надникне в неща, които далеч надхвърлят границите на неговите сетива, а именно: доброто, злото, истината, измамата. Той групира, систематизира явленията. Мисли за всичко, за себе си, за собственият си произход, запитва се от къде е дошъл, защо съществува и накъде отива. За това е много вярно твърдението: „Трудът прави човека способен, а мисълта – достоен.“ Само който може да си представи вселената без Бог, може да приеме, че човек може да мине без мисъл. Ето някои полезни схващания в тази насока. Е. Екаро пише: „Човек мисли, а мисълта, която е източник на толкова мъчения, е също така извор на възвишени радости и Божествени съзерцания.“ Безсмъртният Шекспир твърди: „Да виждаш и чувстваш значи да съществуваш. Да разсъждаваш ще рече – да живееш.“

Паскал ни е завещал следното изрядно изложение: „В сравнение със света, който го обкръжава, човек е само слаба тръстика, надарена със способността да мисли. Някаква дреболия е достатъчна да убие човека. Но при все това човек стои много по-високо от всички твари и по-високо от всичко земно, защото и като умира, той съзнава, че умира. Човек може да съзнава нищожеството си пред природата. А природата нищо не съзнава. Всичките ни преимущества се заключават в способността ни да мислим. Нашата мисъл ни издига над целия останал свят.“

„Мисленето е най-великото ожидане на времето.“ (Шафсбъри)

„Мисленето е най-доброто занятие на човека, връх на блаженство и радост в живота.“ (Аристотел)

Мисълта на човека превръща възприятията в представи и идеи. Той ги свързва в преценки и заключения, прави опити, създава предположения, построява системи. В чистата деятелност на разума имаме познанието. Познанието по пътя на обективността, ни води към истината, а по пътя на субективността – към убеждението. По три пътя можем да стигнем до мъдростта – поучава последователите си Конфуций. Първо: по пътя на изпитанието. Това е най-тежкият път. Второ: по пътя на подражанието. Това е най-лесният път. Трето: по пътя на размишлението. Това е най-благородният път. Колко много мисли имаме ние! В цялата година няма толкова часове, колкото мисли могат да ни хрумнат в един единствен час. Те ни обкръжават като рояци пчели. Подобно на падащите през есента листа в гората, мислите не могат да се преброят.

Мисълта е нещо много важно. Малките капки вода образув ат морето. Мислите на момента изграждат живота ни. Един мислител ни е завещал следната сентенция: „Посей мисъл и ще пожънеш слово. Посей слово и ще пожънеш дело. Посей навик и ще пожънеш характер. Посей характер и ще пожънеш съдба.“ Мисълта е нещо много сериозно. Чрез нея можем да проникнем и в душата на нашия ближен. Да му влияем. Да прочетем това, което става в него, което той най-старателно се опитва да скрие от нас. Всъщност всички ние сме прозрачни. Без думи знаем що става в душата на ближния. Нашите мисли се срещат и се разбират. В колко случаи най-красноречиво е безмълвието! Мислите са храната на душата. „Дайте ми една велика мисъл, за да живея“, извикал веднъж един мислител. Тогава пред нас изплува съдбоносния въпрос: С какво храним душата си? Не само тялото се нуждае от здрава храна. Нашият вътрешен човек също се нуждае от полезна храна, от добри, благородни, божествени мисли. Има добри мисли. Те са извор на радост, доволство, спокойствие, увереност. Те ни издигат, облагородяват, правят ни богоподобни. Ние ги приемаме като незаслужен дар от Бога. Възнасят ни на нежни криле към Него, като пречудни ангелски мелодии. Приличат на пролетните полети на чучулигата над буйни майски жита. Сравняваме ги с небесната манна, която падала в пустинята и давала храна на Божия народ под водителството на славния Моисей. Има и лоши мисли. Та са като тръните, които се забиват в нозете ни, когато ходим боси. Приличат на иглите, с които са осеяни някои богаташки дрехи отвътре. Нападат ни като комарите по някои курорти и не ни позволяват да си отдъхнем спокойно. Те убиват нашата радост. Лишават ни от желание и възможност да изпълняваме дълга си. Те са помощници, чираци на дявола. Спират потока на Христовата утеха за душата ни.

За това ние искаме ближните ни да мислят добро за нас, притесняваме се не само какво ще кажат хората, но и какво ще си помислят. Възможно е приятелят ми да не каже това, което мисли в момента за мен. Но аз се старая да открия в погледа му най-важното: това, което той мисли. Ето защо, се трудя да премахна всеки повод за поява на някаква зла мислъл у него. Лошите мисли са като бурените в градината. Пречат на правилното растене на цветята. Можем да ги оприличим на орли-лешояди. Четох, че в Индия на някои места извършвали погребения по следния начин: изнасяли покойника извън от селището и го поставяли в особена каменна постройка, лишена от покрив. По стените стоят наредени лешояди. Когато придружителите напускат мъртвеца, орлите се нахвърлят върху него и за кратко време остават само кости. Така злите мисли изсушават човека и го изтощават напълно. Лошите мисли са като пламтяща жар. Всяко докосване до тях причинява изгаряне. Най-добре е да не се занимаваме с тях. Да ги отбягваме и да ги заменяме с добри, свежи, божествени мисли. Защото слите мисли ни правят зли. Завистливите внушения ни правят нещастни. Омразата ни води до окаяност.

2. Господ Исус мъмри учениците Си.

Господ Исус мъмри учениците Си, защото нямат правилни мисли. Вместо да се радват, те са смутени. Той иде да ги ощастливи, а те се плашат. Мислите им застават като преграда между тях и Него. Той е готов да ги надари с небесни откровения, да им разкрие прелестни вечни съкровища. Но техните мисли не Му позволяват това. Те все още не могат да Го познаят. Ето защо Господ прави всичко възможно, за да пропъди нежеланите мисли. Показва им ръцете, ножете и ребрата Си. Яде пред тях. Доказва, че това е Той, техният учител, Когото те наистина топло обичаха.

Мария Магдалена седи пред празния гроб на Спасителя и плаче. Зад нея стои Сам Христос и я пита: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя чува гласа Му. Обръща се назад и Го вижда. Но не може да Го познае. Защо? Защото е пълна със скръбни мисли. Смята, че това е градинарят. Мислите ѝ не ѝ позволяват да познае Този, Когото обичаше. Едва когато в сърцето ѝ намери място правилната мисъл и когато позна, че това е Христос, тежката скръб се превърна в бурна радост. Когато учениците разбраха, че пред тях стои учителят, те се зарадваха с радост, която вече никой и нищо не беше в състояние да отнеме от сърцата им.

3. Ние сме отговорни за нашите мисли.

Кому принадлежат нашите мисли? Чуден въпрос, ще каже някой. Разбира се, че мислите ми принадлежат само на мен и на никой друг. Нали имаме свобода на мисълта? Кой може да се меси в моите мисли? Аз мога да мисля каквото си искам. Защото мисълта е нещо невидимо. Тя никому не вреди. Прилича на написан текст на черна дъска. Тебеширът може всякога да се заличи, без да остане и следа от него. Но дали това наистина е така?моите мисли влияят преди всичко върху мен. Аз съм длъжен да стана не това, което аз желая, но това, което иска моят Бог от мен. Следователно, не бива да допускам в сърцето си влияния, които са враждебни или оскърбителни за моя Небесен Баща. Мисълта е велика привилегия. Тя доказва човешкото благородство. А благородството задължава. Свързано е с условия, които поставя Онзи, Който ни облича в благородство. Мисълта влияе и на другите. Що е внушение? Що е хипноза? Не са ли те все мощни влияния на мисълта? Как тогава да допуснем безразборно неконтролирано мислене?

Но друг ще каже: „Аз не съм виновен за мислите. Те просто така ... без моята воля навлизат в съзнанието ми. Искам да же да ги пропъдя, но те ми се натрапват. Следователно, не мога да нося отговорност за мислите си.“ В много случаи това е напълно вярно. Но тука се явява решаващият въпрос: Как посрещам аз нахлуващите в съзнанието ми мисли? Как ги приемам? Гоня ли ги? Отвръщавам ли се от злите мисли или ги приемам радушно, като желани, скъпи гости? Отварям ли вратата на сърцето си за тях или когато виждам, че те ме наближават, аз още по-здраво залоствам сърдечните си двери отвътре? Ако някой ми даде отровни гъби с думите: „Това са отровни гъби.“ И аз все пак си сготвя ядене от тях и ям, кой ще бъде виновен за смъртта ми? Разбира се,на първо място онзи, който ми даде гъбите. Но аз нося не по-малка отговорност, защото съм ги приел с пълно съзнание.

Реформаторът Мартин Лутер пише: „Ти не можеш да забраниш на птиците да летят над главата ти, но можеш да не допуснеш да си правят гнездо на главата ти.“

Не бива да правим каквото искаме. Не бива да говорим каквото искаме. Не бива да мислим каквото искаме, а само КАКВОТО ТРЯБВА.

В Изход 20:17 четем: „ ... не пожелавай дома на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито нищо, което на ближния ти.“ Що е пожелание? Това е мисъл. Явно е, че Божието Слово поставя под небесен контрол не само делата и думите, но и мислите ни. Мисълта може да бъде грях. Тя е, която опетнява. В Битие 6:5-7 четем: „И видя Господ, че се умножава нечестието на човека и че всичките мисли на сърцето му бяха постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята и огорчи се в сърцето Си, и рече Господ: Ще изтребя човека, когото направих.“ За това дойде и потопът. Няма съмнение, че грехът на човека не се е ограничавал само в зли помисли. Имало е и гнусни, престъпни деяния като масово явление. Но първоизточника на всичко била мисълта, грешната, боговраждебна мисъл. Всъщност Бог наказва не друго, а мисълта, началото на грешния живот. Началото на грехопадението беше също в мисълта. В Битие 3:6 четем: „И видя жената, че дървото беше добро за храна.“ В този поглед към дървото за пизнаване на добро и зло вече се крие пожеланието т.е. грешната мисъл. В момента, когато греховната мисъл навлезе в човешката душа, грехопадението беше вече факт.

Грешни мисли извират от грешно сърце. Господ Исус е много ясен в това: „От сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. Тези са нещата, които оскверняват човека.“ (Мат. 15:19-20) За това е огромното назначение на Дара на Святият Дух, Когото Бог изпрати за пръв път на Петдесятница, а и днес продължава да Го изпраща. Той прочиства глъбините на сърцето и го прави храм на Бога, на Неговият Дух. „Блажени са чистосърдечните, защото те ще видят Бога.“, а чистосърдечните винаги имат чисти, богоугодни мисли. Чистата мисъл, този небесен дар, е доказателство за това, че в човека живее Святият Дух. Не е чудно, че разнообразните плодове на Духа се проявяват така богато в очистеното от Бога сърце. Ето нашата чудна привилегия и страшна отговорност.

Нека внимаваме! Нашите мисли могат да бъдат наша духовна наслада, небесна храна, но и ужасни врагове. Поради мисли никой не е бил изправен пред земен съд. Но милионите, които ще бъдат осъдени в съдния ден, ще получат присъда преди всичко за мислите си. Злата мисъл е сърцевината на греха, запалката на изкушението, примката на Сатана. А добрата мисъл е небесен гълъб, желан и мил Божий посланик.

Не галете злите мисли! Не се сприятелявайте с тях. Те ви тровят и погубват. Но някой ще каже: „Как да прогонвам злите мисли, когато те ми се натрапват и силите ми не са в състояние да ги премахнат?“ Ето как може да стане това, картинно изразено. Ние се намираме в тъмна стая. Как да прогоним мрака от нея? Детинско е да го гоним с тояга или да почнем да го изхвърляме с кофи или помпи. Той си остава. Но ние драсваме клечка кибрит и запалваме свещ. И вече мракът е прогонен. Така е и със злата мисъл. Тя не се пропъжда чрез насилия или земни средства. Но ние четем Словото Божие и се молим. И ето – злите мисли се пръсват на всички страни. За това мразиш ли някого, почни да се молиш за него! Проси от Небесния Отец да му даде добрини. Така ти отваряш сърцето си за небесните мисли и ставаш погоподобен. Всяко добро даване идва отгоре, от Отца на светлините. Отвори сърцето си за тези небесни дарове и ще видиш „колко по-високи са Божиите помисли от нашите мисли и Неговите пътища от нашите пътища.“

Как започваш деня? С четене на Словото Божие и с молитва ли? Ако не, откъде очакваш да ти дойдат добри мисли. Преди да се предадеш на нощен покой, пристъпи отново до този вечен извор на небесни добрини и ще видиш какви прекрасни нощни посещения ще ти даде твоят Отец.

Храни се с истината. Божието Слово е истина. И нека молитвата на всеки един от нас бъде: Мили Исусе, думите на устата ми, размишленията на сърцето ми, да бъдат угодни на Тебе, крепост моя и Избавителю мой. Амин.

Гр. Шумен

24 Юни 1968г.

Пастор Симеон Попов

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови