Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Душата под управлението на Духа

Душата под управлението на Духа

Уочман Ни

Уочман Ни

Уочман Ни

Из "Духовният човек - 1 ТОМ"

В Стария Завет Бог е обитавал в Светая Светих, която се отделя от светилището със завеса. Завесата сякаш е отделяла Божията Слава и Божието Присъствие от светилището, като не ги е пропускала да проникват в Него. Ето защо хората от онова време са били запознати само с живота в светилището, от тяхната страна на завесата, от където с вяра са можели да усещат Присъствието на Бога. Обаче завесата е просъществувала само временно. Дошло е времето, когато плътта на Господа Исуса Христа, (която е символът на завесата- Евр. 10:20), е била разпната на Кръста, и тогава завесата в храма се е разкъсала от горе до долу. Онова, което е разделяло Светая Светих и светилището, е било отстранено. Бог нямал намерение да остава в Светая Светих завинаги. Той искал да разпространи Своето Присъствие и в светилището. Чакал Е само Кръстът да свърши Своето дело, понеже единствено Кръстът е можел да разкъса завесата и да пусне Славата Божия да Сияе в светилището.

Днес Бог желае Неговите чеда да преживеят в душата и в духа си онова, което някога се е извършило в храма. Те трябва само да позволят на Кръста да извърши Своето дело в тях. Кръстът разкъсва завесата, т.е. действа по такъв начин върху живота на вярващия, че завесата между духа и душата се разкъсва. Природният живот се отказва от своята независимост и започва да очаква напътствие и подкрепа от живота на духа.

"И завесата на храма се раздра на две, от горе до долу." (Марк.15:38). Това е трябвало да направи Бог, а не човек. Когато делото на Кръста приключва, Бог раздира завесата. Невъзможно е това да се постигне нито с нашите дела, нито с нашите сили, нито даже с нашите молби. В момента, когато Кръстът завършва своето дело, завесата се раздира на две. Когато види, че Кръстът е направил в нас необходимото, Той непременно ще съедини в нас Светая Светих и светилището, както Е направил това преди много векове, раздирайки завесата на храма със Своята сила, за да може Святият Дух да се излее върху всички от Неговото Славно Място.

От този момент нататък Неговата Слава ще управлява всичко. Повече няма да се възхищаваме на природната дейност.

По отношение на влиянието на душата и ръководството на духа, Кръстът ще извърши разделението, но по отношение на изпълването на духа със Святия Дух, действието на Кръста ще застави душата да се откаже от своята независимост, за да може окончателно да се примири с духа. Оттук нататък вярващите трябва да се стремят към обединяване на духа и душата. Ако позволим на Кръста и на Святия Дух да извършат докрай Своето Дело, бихме открили, че онова, от което се отказва душата, прилича на малка песъчинка в сравнение с онова, което тя придобива: мъртвото става плодотворно, а загубеното се запазва за вечния живот.

Когато душевният живот е под контрола на духа, душата е подложена на радикална промяна. До този момент тя е изглеждала безполезна и загубена за Бога, защото е действала егоистично за себе си. Сега Бог Е придобил душата ни, макар на нас да ни се струва, че сме я изгубили. Ние се превръщаме в онези, които "вярват, та им се спасява душата." (Евр.10:39).

Това е много по-дълбоко от онова, което обикновено наричаме "спасение", защото тук се говори за новия живот.

Когато Словото Божие се насажда в нас, ние получаваме Неговата нова същност и по такъв начин ставаме способни да принасяме плод. Ние приемаме живота на Словото от Словото на живота. Макар органите (свойствата) на душата да продължават да съществуват, те вече не действат чрез нейната сила, а чрез силата на Словото Божие.

Нервите на човека са твърде чувствителни и лесно се възбуждат от външни дразнители. Думите, жестовете, обкръжението и чувствата (емоциите) оказват силно влияние върху нас. Нашият ум непрестанно е зает с различни мисли, планове, представи, така, че да създава един цял свят на хаос и безпокойство. Волята се възбужда за всякакви действия, съгласно нашите разнообразни желания. Но нито едно свойство на душата не може да ни осигури покой. Всички заедно, или всяко свойство на душата поотделно, ни безпокоят, тревожат, внасят смут и ни подвеждат. А, когато душата ни се намира в ръцете на духа, ние се освобождаваме от тези смущения и безпокойства. Господ Исус ни уверява с думите: "Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мен, защото Съм кротък и смирен на сърце, и ще намерите покой на душите си." (Мат.11:29).

Душа, която се подчинява на Авторитета на Святия Дух е спокойна. Някога суетно планирахме, а сега спокойно уповаваме на Господа. Някога се изчервявахме от вълнение, а сега сме подобни на дете, успокоено на майчините си гърди. Някога лелеехме множество мисли и амбиции, а сега смятаме Волята Божия за най-добрата и си почиваме в Бога. Като се покоряваме напълно на Господа, ние сме изпълнени с щастие. С окончателното посвещаване на Бога настъпва и пълното успокояване на душата. "Но като Христови слуги, изпълнявайте от душа Божията Воля." (Ефес.6:6). Вече не разчитаме на душата при изпълнението на Волята Божия, а вместо това я изпълняваме от душа, т.е. с цялото си сърце.

Душам, която се намира под управлението на Святия Дух, никога не се грижи за себе си: "Не се безпокойте за живота си" (Мат.6:25). Сега търсим най-напред Царството Божие и Неговата правда, защото вярваме, че Господ ще се погрижи за всички наши нужди. Ние знаем, че ако се грижим за това, което Е Божие, Бог ще се грижи за онова, което е наше. Някога се възхищавахме от чудеса, а сега живеем в Бога на чудесата и от опит знаем как Той задоволява всяка наша нужда. Всичко това си тече естествено, от само себе си, защото зад нас стои Божията Сила и Ни подкрепя. Грижите за този живот изглеждат нищожно малки по нашия ежедневен път.

Такива вярващи не могат да не повторят възклицанието на Мария: "Величае душата ми Господа!" (Лука 1:46). Няма повече високо самомнение и перчене нито у дома, нито пред хората. Такива вярващи съзнават своята безпомощност и желаят само да хвалят Господа със смирено сърце. Те повече няма да си присвояват Божията Слава, а ще величаят Бога в своите души. Защото, ако Господ не бъде възвеличен в душата , Той няма да бъде възвеличен никъде.

"Благославяй, душе моя, Господа, и всичко, що е вътре в мене, нека хвали Святото Му Име." (Пс.103:1).

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови