Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

БОЖИЯТА ПОКАНА

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

БОЖИЯТА ПОКАНА

Пастор Симеон Попов

Ревност за Господа

Пастор Симеон Попов

Премина жътвата. Мина се лятото. И ние не сме спасени. (Еремия 8:20)

Едва ли има в историята по-лиха орисия от съдбата на великият пророк Еремия. Изпратен бе от Бога да предупреждава и да възпира народ, решил да погине. Скръбта и усърдието на Божия работник били безгранични. Тези, които той така топло обичал, се били предали на грубо идолопоклонничество, на срамен разврат и на всякакъв грях. Всички настойчиви увещания били напразни. Като майка, която стои безпомощно пред умиращата си рожба, пророкът страдал, че гибелта иде. Сърцето му се обливало с кръв, защото, вместо покаяние, срещал грубо отхвърляне на Божията покана, упорито потъпкване на небесните указания.

1. Жътвата премина.

Дълбоко огорчен, Еремия сравнява с жътвата. Всички възлагали големи надежди на нея. Очаквали тя да им осигури материално благоденствие. Мислели, че ще получат и военна помощ отвън.

При жътва земеделецът работи от тъмно до тъмно. И все пак е радостен. Благодари на Бога, че денят е тъй дълъг, за да смогне с работата. Трудът е тежък, почти непосилен. Но селянинът е щастлив и пее. Моментът е важен, съдбоносен. Жънем не когато си исакме, или когато намерим за добре, а когато настане време за жътва.

2. Жътвата е благоприятно време.

Каква благодат е богатият урожай! Бог ни дарява с изобилно плодородие, за да ни трогне и привлече. Изпраща и изпитания, за да ни събуди и да ни напомни за вечността. Защото трябва да приемем спасението чрез Божият Син, Който проля кръвта Си, даде живота Си за греховете ни.

3. Ние можем да използваме благоприятното време.

„Тайната на успеха в живота се състои в това да сме готови да използваме удобния случай, щом дойде.“ (Дизраели). Жътвата е не само чуден дар Божи, но и отговорност. Повеля на дълга. И трябва да се използва, защото времето е кратко. Всички сили се мобилизират. Понеже скоро иде влажна есен и студена, сурова зима. Колелото на живота не може да се спре. То не се върти по наше желание. Бива ли да отминем скъпоценните минути в нехайство? Тази истина важи не само за жътвата, но и за всяко благовремие. Ето, младостта, е особено благоприятно време. Тя не познава тежки, смазващи грижи. Сърцето не е ожесточено. Склонностите не са затвърдени. Волята е гъвката. За това: Помни Създателя си в дните на младостта си.

Днес също е благоприятно време. Днес е ден на спасение. Сега сме обгърнати от Божията любов. Имаме потребност да приемем спасението. Копнеем за благословението на Святият Дух. Небесно присъствие ни докосва. Вярваме, че святата кръв на Господа Исуса ни очиства от всеки грях. Какво златно благовремие! Блажен, който приеме с благодарност и смирение чудната възможност и отвори напълно сърцето си, за да бъде спасен.

4. Това благовремие обаче може и да се пропусне.

Възможностите могат да се пропилеят. Разумният използва случая. Неразумният го отминава. Безумният го убива. Колко много такива убийци има по света! Ние не само жънем, но и сеем. Сеем, каквото си искаме. Но трябва да жънем това, което сме посели. За това пророкът е така огорчен. Жътвата, лятото, преминаха, но никой не е спасен. Случаят е проигран. Сега иде тежкото вавилонско робство и пленение. Тези думи звучат като погребален звън. Напомнят ни на траурно шевствие. Така беше и при тържественото влизане на Господ Исус в Ерусалим. Народът ликува с вика „Осанна!“ Господ Исус обаче, горко ридае, защото вижда бъдещото разрушение на прекрасния град, нечуваните страдания на населението. Губейки случаи и време, в последствие стигнахме до самоубийства. Не можем все безнаказано да нарушаваме Божиите закони.

Баснята за щуреца и мравката изразява подобна истина. Колко много такива „щурци“ има днес! За тялото и земните нужди имат време, но не и за душата и за духовните потребности. В една почивна станция се срещат и се запознават вярващ и невярващ. След искрен разговор невярващият разбрал, че трябва да се примира с Бога и казал: „Имам голяма скръб. Жена ми е болна и е на основен медицински преглед. Боя се за резултата. Освен това водя труден процес. Ако прегледа на жена ми мине благоприятно и спечеля делото, готов съм да се предам на Бога.“ Минали няколко дни. Двамата отново се срещнали. Невярващият бил много радостен. Силно раздрусал десницата на нашият брат и казал: „Много съм щастлив. Лекарят ми съобщи, че жена ми е напълно здрава. Имала само някакво смущение, което преминало. И адвоката ми извести, че съм спечелил делото.“ Вярващият го поздравил и отговорил: „Сега вече можете да благодарите на Бога и да Му предадете сърцето си.“ Щастливецът се намръщил. „Оставете ме на спокойствие! Сега искам да си поживея.“ Нещастният! Не разбрал, че живот без Бога не е живот. И пропуснал случая. Как ще се яви той пред Бога? Трагедия!

Мнозина са чували за страшната морска катастрофа през пролетта на 1912 г. с грамадния параход, носещ богохулното име „Титаник“. Като че ли той постави началото на множество подобни трагедии. И от тогава светът коренно се промени. Ударен от ледена планина, той потъва с 1500 души. Преди да тръгне, капитанът отказал да вземе достатъчно спасителни лодки. Предупреждаван да внимава, защото ледоходът тогава бил особено опасен, той гордо заявявал: „Нашият параход на две може да стане, но няма да потъне“. Останалото се знае. Пропуснато благовремие!

По времето на Ной цели 120 години човечеството било предупреждавано за идещият потоп. Но увещанията били отминавани с подигравки. И се издавали. Убито благовремие!

Председателят на една република, преди да потвърди или отмени някоя смъртна присъда, отивал в килиятана осъдения и разговарял с него, разбира се, да се открива. При едно такова посещение бил посрещнат много враждебно. Затворникът или не отговарял на въпросите, или възразявал злобно. Председателят си отишъл. След малко ключарят донесъл храна. „Кой беше господинът, който преди малко ме посети?“ – попитал той. „Председателят на републиката“. „О, защо не знаех това! Щях да падна пред нозете му и да моля за милост!“ – изплакал осъденият. Но било твърде късно.

Зоолозите твърдят, че къртицата, това странно животно, което цял живот прекарва под земята, е със затворени очи. Но, преди да умре, излиза на повърхността на земята. За пръв и последен път отваря очи, оглежда света наоколо и умира. Колко човеци-къртици има по земята! Живеят с капаци на очите. Едва преди смъртта си като прочутият Волтер, когато вече стоят пред вечността и предусещат страшната си участ, отварят широко очи. Безнадежност!

5. Братко, сестро, не отлагай!

Днес Бог те приканва към спасение. Бог те вика сега. Не чакай по-благоприятен случай. Не закоравявай сърцето си! Бог те зове сега. Не знаеш дали Той ще повтори поканата си. Намериш ли пари, едва ли ги отминаваш, решавайки друг път да ги прибереш. Порежеш ли се, не отлагаш превързването за утре. Ухапе ли те отровна змия, не си казваш, че друг път ще вземеш мерки. Времето лети. То не е като вързан за яслата кон. Жътвата ни говори за благоприятния случай за спасение. Не го използваме.

Как си ти? Примирен ли си с Бога? Или все още воюваш против Него? Има ли преграда между Него и теб? Вижда ли Бог твои дела, които не одобрява? Приел ли си Неговото спасение? Сега Бог ти го предлага.благодариш ли Му за великата жертва, която Той принесе на Голгота за теб? Внимавай! Който не иска да приеме Господа Исуса Христа, когато е възможно, няма да може да Го приеме, когато поиска.

Как знаеш, че имаш това благовремие? Ето виж: ти усещаш, че Божията истина, Словото Му, осветлява живота ти. Неспокоен си за своята бъдеща съдба. Убеден си, че Словото е право, а ти и твоят живот са криви. Не си доволен от себе си. Вътрешна подбуда те нуди да оставиш досегашният си заспал и отдалечен от Бога живот. Съвестта ти те гризе и те кани да се примириш с твоя Небесен Баща. И ако въпреки това умреш неспасен, вината е само лично твоъа. Побързай да отвориш сърцето си за Божията любов! Почни да се молиш!

Божията покана се носи за теб. Любовта Му докосва сърцето ти. Хлопа на вратата. Бог те зове към спасение. Ти чуваш тази небесна покана. Можеш да ѝ се противопоставиш. Свободен си да я отхвърлиш. Но можеш и да я приемеш. Приеми Господа Исуса. Още сега.

Приемете сърдечни, братски привети и благопожелания от вашите искрени Елзи и Симеон Д. Попови за жътвения благодарен ден.

Гр. Шумен

1973 г.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови