Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

БОГ Е ЛЮБОВ

БОГ Е ЛЮБОВ

Пастор Симеон Попов

Ревност за Господа

Пастор Симеон Попов

Практични правила за пълна вътрешна промяна.

„Цветята се явиха по земята. Пролетта пристигна. (Песен на песните 2:12)
Бог е любов (1 Йоан 4:8)

Като радостна привилегия приемаме възможността да Ви изпратим нашия сърдечен привет по случай настъпването на пролетта. По общоприета традиция, предимно младите обичат да си разменят мартенички. Колко много добри пожелания и сърдечна привързаност съдържат те! Пролетта ни говори за любов. Тя буди у всички – и у млади, и у стари – потребност да обичат и да бъдат обичани.

Любовта не може да се определи с думи. Не се поддава на описание. Тя е живот. Само безумният би желал да живее без любов. Що е живот? Никой не знае. А всички живеем. И търсим все по-пълноценен живот.

Що е любов? Това само малцина знаят. Но всички веднага я познаваме, когато ни срещне. Вижте малкото бебе. То още не може да ходи и да говори. Но колко радостно се смее и гука, когато майка му го гали и прегръща! И то разбира любовта. „Любовта и морето са еднакво безбрежни“ – пише Шекспир. Душата е вече там, където люби, отколкото там където живее.

Любовта доставя истинска радост за сърцето, кристална яснота на погледа, светла надежда за душата. Който търси друга добродетел, освен любовта, остава душата си пуста. И най-комфортният живот без любов е като прекрасен дворец, изграден от лед. Благодарение на любовта, живот призовава живот, сърце отговаря на сърце. Тя е божествен витамин, без който всичко друго е нищожно. ЛЮБОВТА е жива творческа сила. Укрепва здравето. Оживява духа. Разхубавява тялото. Дава привлекателност на гласа. ОМРАЗАТА е извратеност. Разрушава щастието. Съсипва здравето. Загрозява лицето.

„Само онзи, който обича е нещо. Да бъдеш нищо и да не обичаш нищо, е едно и също нещо.“ – пише Фойербах. „Посочи ми лице, което никога не е обичало и не е било обичано, казва друг мислител, и аз ще ти кажа, че това е най-нещастното същество на земята.“ „Хората мислят, че живеят благодарение на грижите, които полагат за себе си. Всъщност те живеят само благодарение на любовта. Ако не беше лююбовта, не би израснало нито едно дете, не би останал нито един човек.“

Липсата на любов е катастрофа. Винаги и навсякъде, несполуката в живота се корени в неспособността да обичаме. Женитбата без любов е трагедия. Наука без любов е мъчение. Работа без любов е ядосване. Игра без любов е измама. Говорене без любов е безвкусица. Религия без любов е мрак. Живот без любов не е живот, а досадно движение на нещастни души. Вижте, мъже се трупат по кръчмите. Тълпят се в задимените кафенета. Защо ли? Какво търсят те там? Да не би да е за това, че намират в домовете си твърде малко любов? Ето млади жени с рано повехнала красота! Как така? Даде ли им семейството това, за което са били създадени? Срещаме деца, облечени, нахранени, а не се развиват както трябва. Дава ли им се истинска любов? Проклет живот, проклета земя, ако останат без любов!

Има два вида любов. ЧОВЕШКА И БОЖЕСТВЕНА. Човешката търси да има, да обладава. Тя е егоистична, алчна, ненаситна. Тя никого до сега не е задоволила. Божествената търси да даде. Стреми се да излезе вън от себе си и да се жертва. Старият стогодишен апостол Йоан ни завещава чудната истина – Бог е любов. Бог търси човека и му се открива. Но не толкова със Своята премъдрост. Тя ни омайва. Не толкова и със всесилието Си. То ни плаши и ужасява. Но Бог ни се открива като любов. А нея ние можем да преживеем. Бог люби света. Този грешен, подъл, паднал, кален свят, когото ние тъй често презираме. Но ако Той обичаше само чисти и съвършени същества, кой от нас би се радвал на благоволението Му? Ето Той, въпреки всичко, ни обича. Каква пречудна истина! Той ни обича не защото сме добри, но ние ставаме добри, защото Той ни обича. Когато приемем Божията любов ние се намираме в обятията на вечната любов. Ако обаче я отхвърлим, ние предаваме душата си на мрак, отчаяние и вечна гибел.

Бог е любов. Ето най-великата сила! Тя привлича и излъчва. Дава и поучава. Прониква навсякъде. За нея няма нищо нищожно, нито велико. Тя трябва да обича. Иначе не би съществувала. Трябва да дава. Иначе не би била богата. Трябва да се жертва. Иначе не би била задоволена. Ръката ѝ е винаги простряна, за да прощава, да защитава, благославя, върши добро. В света всичко тече. Всичко преминава. Човеци идват и си отиват. Народи изплуват и потъват. Култури изгряват и залязват. Жилища и селища се изграждат и разрушават. Земята остарява. Звезди угасват. Но любовта си остава вечно млада, свежа, непроменена. Звездите в сравнение с нея са деца. Планините ни очудват с безмълвното си величие. Но и те са пеленачета спрямо нея. Любовта е древна като Бога, мощна като Всемогъщия.

Очаква ли тази любов нещо от нас? Разбира се! Тя дава всичко. И следователно, иска всичко. Тя иска целия човек, цялото ти сърце, пълната ти, неразделена любов. Защото чрез себежертва хората най-добре отговарят на любовта. Но няма по-гнусно дело от това, да я презрем, отхвърлим и тъпчем под мръсните нозе на нашето неверие. Отношението ни към Божията любов определя нашата вечна съдба. Наистина понякога настъпват мрачни часове. Страдание ни обгръща като гъста мъгла или непрогледен мрак. Всяка надежда гасне. Именно тогава, мила душо, надникни в Светая Светих на световната история! Погледни към неописуемата агония в Гетсимания! Там Богочовекът се бори. Неговите капки пот се превръщат в капки кръв. Виж как понесе подлото предателство и прие змийската целувка на Юда. Проследи динамичните, жестоки разпити, през които в продължение на 12 часа премина, изправен пред 5 различни, но враждебни съдийски състава. О, какви нечовешки изтезания! Как се гаврят с Него лекомисленият цар Ирод и грубите римски войници! Каква жестока, мъченическа смърт понесе на кръста, при нечувани мъки, докато най-после извика: Свърши се! Всичко това Той, ПРАВЕДНИЯТ, ЧИСТИЯТ, БОЖЕСТВЕНИЯТ, прие доброволно, от любов към теб, за да не бъдеш ти наказан за твоите прстъпления. Виж каква любов! Можеш ли да останеш безчувствен към нея? Можеш ли да я отминеш презрително, с ледено сърце? За това – отвори сърцето си за тази любов! Моли се на Бога да я излее вътре в теб! Въоръжи се с нейните оръжия! „За сърце, което мрази, всичко е трудно, с изключение на греха. За сърце, което обича и най-трудното е лесно, с изключение на греха.“ (Готхелф) Вашата любов може да върши велики дела с най-прости средства. Една хубава песен гласи: „Знаеш ли, светът умира за една капка любов.“ Само една капка масло прави да престане досадният шум на вратата, която скърца. Капка любов е по-ценна от тон злато. Ти не можеш да помогнеш с пари. Нямаш обществени връзки. Дай тогава съчувствие, добра воля, топли, сърдечни думи. Любовта излъчва щастие, отразява Божествена светлина в тъмни, нещастни души. Една персийска поговорка гласи: „Отговаряй винаги на злобата с кротост и на извратеността с благост. Кротката ръка може да води слона само за един косъм.“ Колко радостна пълна с наслада е молитвата, когато знаем, че Бог ни обича! Как другояче да разбираме факта, че Той пожертва Единородния Си Син за нас?

„БОГ МЕ ОБИЧА.“ Нека тази чудна и вечна истина бъде Вашата последна мисъл, когато заспивате нощно време. Тя да бъде и първата истина, която да озарява душата ви, когато се събуждате сутринта. Тя прави лесен края на земния живот и осиява пътя на душата, когато преминава във вечността. Тази, същата любов ще бъде атмосферата на Новото небе и Новата земя.

От Франциск от Асизи (1182-1226) имаме следната прекрасна молитва:

„О, Господи, направи ме оръдие на Твоя мир:
Да излъчвам любов там, където хората ме оскърбяват;
Да превързвам там, където ме нараняват;
Да събуждам надежда, където отчаянието измъчва душите;
Да запалвам светлина, където мрак цари:
Да нося радост, където скръбта живее.
Ах, Господи, нека да се стремя –
Не мен да утешават, но аз да утешавам;
Не мен да разбират, но аз да разбирам;
Не мен да обичат, но аз да обичам.“

Защото, който отдава себе си, той получава; който забравя себе си, той намира. Който прощава, на него прощават и който умира, се събужда за живот вечен.

Елзи и Симеон Попови

Март, 1970 г.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови