Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Необходима сума за заплащане на ВПС сървъра ни: 282лв. Краен срок 18.06.2017
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

 

Ревност за Господа

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Ревност за Господа

Пастор Симеон Попов

Ревност за Господа

Пастор Симеон Попов

Ревността за Твоя дом ще Ме изяде (Йоан 2:17).

Както в началото, така и в края на Своята дейност като Учител и Пророк Господ Исус беше принуден да очисти Ерусалимския храм. Колко много духовна смет се беше натрупала там! Вътрешния импулс, който Го принуждаваше да прибегне към това поразително, смело и крайно радикално средство, се нарича ревност.

Христивата ревност беше небесен пламък. Тя няма нищо общо с дребната ревнивост, която срещаме тъй често в брачния живот и при отношенията между мъже и жени. Христовата ревност беше пламенно усърдие за делото на Небесния Отец. Той цял гореше в този Божествен пламък. Тази ревност се сравнява с меч, който прерязва ножницата си и излиза да защитава истината. И тази ревност ще го изяде т.е. тя вътрешно ще го изхаби, както пламъкът изхабява свеща. Колко ясно виждаме тази истина на Велики Петък, когато Божият Агнец беше принесен в жертва за греховете на света! Христовата ревност беше свещена страст да прослави Небесния Отец. Пълен бе с бурна готовност да се бори против всички, които накърняват Божията слава и оскверняват Неговото светилище. Целите три години и половина, които Той употреби в специална служба за Божието Царство, бяха величествена демонстрация на тази ревност. Особено проличава това като четем Евангелието от Марко. Там често срещаме израза „тутакси“. Събитията, чудесата, поученията, следват най-динамично. Господ Исус знае, че времето Му е кратко и се старае да използва всеки миг за пряката си задача. Тази Му пламенна готовност и огнено усърдие не можеше да се угаси нито от злобата на коварните Му врагове, нито от глупостта на недосетливите Му приятели. Даже и след възкресението Си Той, пълен с ревност, уверява апостолите, че ще бъде винаги с тях, което и прави чрез Святият Дух.

Христовата ревност се прояви по чуден начин в хама. Това е третият храм. Първият бил изграден от Соломон за седем години, но бил разрушен от Навуходоносор. Вторият бил изграден от Зоровавел през 538-та година преди Христа, но бил осквернен и разграбен от Антиох Епифан, наследник на Александър Велики. Юда Макавей го възобновил. Красий отново го ограбил. Ирод решил да изгради трети храм, за да спечели любовта на юдеите. Работата започнала 18 години преди Христа и Храмът бил окончателно завършен само няколко години преди неговото разрушение през 71 година след Христа. Господ Исус влязъл в храма и бил дълбоко потресен от това, което видял там. Пред очите Му се разкрила страхотна злоупотреба с Второзаконие 14:24-26, където се препоръчва на поклонниците, идващи от далечни страни, да превърнат жертвите си в пари, които отивайки в Ерусалим отново да сменят за жертви. Храмът, този дом на молитва, станал център на срамна експлоатация. В него не се приемали римски пари, а само староеврейски. За това богомолците трябвало да си обменят пари. Среброменителите обаче слагали ужасни надценки. В двора на храма били докарани говеда, овце и кафези с гълъби, които се продавали на баснословни цени. Предимство имали животните, които идвали от обора и гълъбарниците на първосвещеника Ана. Вместо да преживеят Божията близост, поклонниците бивали оглушавани от адския шум на пазарлъци и караници. Мястото, определено за Божия слава и поклонение, било осквернено от долни интереси и грозна алчност за печалба. Кой ти мислел за славата на Бога?! Храмът не бил вече дом за молитва. Той бил пазар. Никой не питал какво иска Бог; старанието било да се докарват повече печалби. Не е чудно, че Господ Исус се изпълнил с огнено възмущение. Как е възможно на това място да царува такова презрение към Бога! Нали в закона се казва: Да нямаш други богове освен Мен. Аз Съм Господ твой Бог. А тук царял бог Мамон. Сам Господ казва по-късно: Не можете да служите на Бога и на Мамона. Забележете – Той не казва „не бива“, а НЕ МОЖЕТЕ. Имаме абсолютна невъзможност. Или на Бога, или на Мамона. И Господ Исус се намеси. Не с думи. Не с обяснение, а на дело. Думите водят до разисквания и възражения. Делото обаче принуждава към решения. Той си направи камшик и прогони животните с него. Смело преобърна масите на сарафите. Това дело не е плод на неубуздан гняв, както става много пъти около нас, когато човек е принуден да иска извинение за своята временна лудост. Делото на Исус бе пламенно усърдие, божествена ревност, която Му костваше много духовна енергия. Не е чудно, че тя го изяждаше, изхабяваше. Сцената е наистина поразителна. Господ Исус е сам. Пред Него стоят стъписани хиляди неприятели. Но Той се налага над множеството със силата на справедливата Си ревност и ревностната Си правда. Не Го интересуваше дали търговците ще Му се сърдят; дали фарисеите и засегнатите свещеници няма да Му се карат; дали първосвещеника Ана няма да потърси отмъщение. Защо Господ Исус може така властно да проведе Своята чистка? Всички неволно трябваше да признаят: „Това е Господаря. Храма е Негов. Той е Властелин. Има неограничена власт. Има право да наказва, даже да бие и възстанови ред.“ За това и Йов, когато загуби всичко, призна: Господ даде, Господ взе. Да бъде благословено името Му! Така и ние, когато ударите на съдбата ни връхлетят, изповядваме, че Бог има право не само да благославя, но и да наказва. Господ Исус, един вид, проведе реформация в храма. Друга реформация имаме, когато на 31 октомври 1517 година Мартин Лутер закова на вратата на Витембергската катедрала своите 95 тези т.е. кратки духовни статии, в които противопостави чистата евангелска истина срещу тогавашната църковна практика. Бог си послужи с Лутер като с камшик, за да очисти отново църквата. И днес, човечеството все още се удивява на чудната смелост на този монах. Неговото дело се разрастна като мощна вълна по целия тогавашен свят. Само най-жестоки и строги мерки можеха да ограничат реформацията.

Всяка духовна чистка е реформация. Църквата може да отиде на пазара. Но пазара не бива да навлиза в църквата. Реформацията трябва да се провежда, защото човек е склонен не само да злоупотребява с всяка свещена ценност, но има и желание да върши зло. В църквите днес не се продават овце, волове и гълъби. Но когато нашите мисли в Божия дом не са предадени на Бога, а се носят другаде, тогава трябва да се проведе лична чистка. Защото дявола се старае да отнеме добрите семена в душата ни и да ни отклони от нашата главна задача. Всяко нещо, което е предмет на нашата главна мисъл, е наш бог, наш идол, който трябва да се разруши.

Всеки човек има склонност да прояви пламенна ревност за някакво благородно дело. Хората, които живеят по морския бряг, биват обладавани от странна ревност да жертсват живота си, за да спасят давещите в случай, че има корабокрушение.

Младият Едисон, още от най-ранна възраст проявявал завидни технически дарби. Обичал да разговаря със сестра си, използвайки морзовата азбука т.е. с продължителни и кратки удари. Един ден отишъл на гарата, за да посрещне сестра си. Внезапно видял, че сред служителите на гарата настъпил смут и объркване. Разбрал, че железопътния мост е паднал, а влакът иде и нямало как да го предупредят. Едисон изтичал при началник-гарата и най-настойчиво молел да му дадат стоящият наблизо локомотив, заявявайки, че ще спре приближаващият влак. След известно колебание му дали локомотива с един машинист. Светкавично се отпавили към падналия мост и Едисон предавал със сигнална свирка, използвайки морзовата азбука тревожната вест: „Мостът падна. Спрете влака!“ Сестра му, която също пътувала във влака наострила слух. Разбрала посланието и веднага изтичала напред, пробивайки си път между пътниците. Едва дишайки от вълнение, стигнала до началник-влака и му съобщила това, което била чула и което все още Едисон предавал. Той се вслушал и признал, че девойката е права. Дал нареждане влака да спре. Той се заковал точно пред зеещата пропаст. Ето част от небесната ревност, присъща на всеки човек!

А какво да кажем за нашият герой Васил Левски? Не напразно се гордеем с неговата ревност за освобождението ни. Подобна ревност имал и италиянският Гарибалди.когато го затворили в Рим, той писал на приятелите си: „Нека 50 души като мене бъдат хвърлени в затвора, но Италия да бъде свободна!“

Четох за една малка армия от 500 души, която възстанала срещу властта на монарха. Владетелят се подигравал с бунтовниците. Изпратил делегация при тях, предлагайки им да се предадат, защото царската войска наброявала 15 000 души. Ако се предадели можело да разчитат на царската милост. Главатарят приел учтиво пратениците и изслушал внимателно предложението им. После повикал един от бойците си и му казал: „Хвърли се в тази пропаст!“ Бунтовника веднага се хвърлил и загинал. Водачът извадил една кама, подал я на друг войник и му казал: „Прободи се с камата в сърцето!“ И този се пробол и паднал мъртъв на земята. Тогава се обърнал към царските пратеници с думите: „Идете и кажете на вашия цар, че всичките ми другари са готови да дадат живота си за нашата свобода. Само след 24 часа аз ще хвана монарха и ще го вържа при моите псета. Побързайте да докладвате това!“ Когато войниците на царя чули за станалото се разбягали. Истинската ревност е непобедима.

Великият проповедник Уесли е казал: „Дайте ми 100 души, които любят само Бога и мразят само греха, и аз ще преобърна света!“

Но ние познаваме и друга ревност. Тя е евтина и много известна. Проявява се с много шум и глъч, но съществува само дотогава, докато не коства някаква жертва. Ако трябва да страда или да се жертва, тя си задава въпроса: „Да бягам или да се предам?“ В Посланието към Колосяните и това към Филимон, Апостол Павел предава поздрави от Лука и Димас, своите сънародници. Но малко преди смъртта си, във второто си писмо до Тимотей, Павел съобщава тъжната вест, че Димас го напуснал, защото обикнал света. Само Димас ли е имал такава временна ревност? Исус има много ученици, които са готови да бъдат с Него в Небесното царство, но малцина са готови да носят своя кръст. Мнозина търсят небесна утеха, но малцина са готови да страдат. Мнозина са готови да ядат и пият, но малцина искат да постят с Него. Мнозина търсят радости и доволство, но малцина могат да издържат изпитанията.

Къде сме ние? Какво правим за Господа? Чувстваме ли се отговорни за Божията църква? Нашият стар и много верен брат Доньо разговаряше пред църквата със свой приятел. Запитах го: „За какво си говорехте?“ „Поканих го да дойде на църква, но той ми възрази, казвайки: „Там всички са замаяни.“ Готови ли сме да бъдем наречени замаяни или ненормални заради Христа? Когато се накърни честта ни ние се възмущаваме. Щом ни онеправдаят пламваме в справедлив гняв. Но как реагираме, когато Божието име се взема напразно; когато се накърнява Неговата слава?

Истинска ревност за Бога има този, който има истинска любов към Бога в сърцето си. Нека се молим на Бога да излее любовта в сърцето ни чрез Святият Дух. Амин.

гр. Шумен

28 октомври 1973 г.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови