Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

НЕ СИ ДАЛЕЧ ОТ БОЖИЕТО ЦАРСТВО

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

НЕ СИ ДАЛЕЧ ОТ БОЖИЕТО ЦАРСТВО

(Пастор Симеон Попов)
„ Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.“ (Марко 12:34)



Божието Царство

Божието Царство

Както разбрахте, Господ Исус разговаря с един книжник, с един професор по богословие. Искам да се спрем на думите на Исуса Христа: „А Исус като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство!“ Не си далеко от Божието Царство. Обкръжен от врагове, готвещи капан за Него, за да Го хванат, за да Го унищожат, за да Го злепоставят, Господ Исус така блестящо им отговаря, че те са принудени посрамени да побягнат и да Го оставят след една реплика, наситена с омраза.

Описана е една приятна среща – Господ среща един човек, който Го рабира, с когото може непринудено да общува, без да се пази да не би да каже нещо, което би било фатално за Неговата съдба. Той срещна един човек, който можеше да мисли самостоятелно. Знаете ли, има нещо, което много пъти ме е наскърбявало – хората не смеят да мислят самостоятелно. Един ми каза: „Аз бих желал да мисля самостоятелно, но не смея.“ Колко тежки са веригите на такъв човек – мислиш нещо, но само за себе си, не смееш да го споделиш! Този книжник имаше смелостта не само да мисли самостоятелно, но и да каже мнението си: „Превъзходно Учителю, чудесно. Ти много добре говориш. Аз съм възхитен от Теб!“ Аз зная, че Господ Исус се радваше, когато някой можеше да Го разбере. Неговите ученици много пъти не Го разбираха. А тук, на покрива, срещна човек, който Го разбира и то правилно.

Преди 14 години в Берлин се честваше 100-годишнината от рождението на един голям богослов – проф. Д-р Алберт Хайн. Имах голямата привилегия да присъствам на тържеството. Това беше единствената възможност, която съм имал в продължение на 50 години, да изляза навън от нашето отечество. Бях посрещнат с голяма любов от много пастори в тогавашната Източна Германия. Аз също бях слушал този професор във Франкфурт на Майн през 1927. Изнесе цяла серия от лекции в нашата семинария. Веднъж д-р Хайн се е срещнал с най-великия учен на нашето време – Албърт Айнщайн. След като разговаряли Айнщайн казал: „Професор доктор Албърт Хайн е един от малцината, които разбират моята теория.“ Той казва, че само около 20 души по цялата земя са разбирали неговата теория за относителността, която стои в основата на модерната физика и на модерната астрономия. Албърт Айнщайн се радва, че се е намерил един, който да го разбере.

В тази насока намирам и радостта на Господ Исус Христос, че Той срещна един, който можеше не само да Го разбере, но имаше и смелостта да заяви това. Този законник разбра Исуса. Предполагам, че е очаквал да чуе от Христа думите, че е възхитен от него и че му е много благодарен, че го е срещнал. Но Исус му отговори по друг начин: „Не си далеч от Божието царство.“ Какви чудни думи – не си далеч от Божието Царство т.е. Давай, направи още една крачка! Направил си хиляди крачки, направи още една – последната, най-важната – да влезеш вътре в Божието царство.

Има различни групи хора. Първата са онези, които стоят далече от Бога, далече от Неговото Царство. Те живеят в грях. Те живеят в мрак. Те нямат Небесен Баща. Сираци са. Нещастни са, както всички сираци. Самотни са. Колко страшна е самотата, особено духовната, когато знаеш, че си далеко от Бога и Неговата любов; далече от Божията сила – самотник в един страшен свят!

Всеки човек, който е безбожник е нещастник. След като размените няколко думи с него, той сам си признава това.

Човек, който живее без Бога е сам в страдания, сам в изпитания, сам в болести, сам пред смъртта. Какво е състоянието на такъв човек? Разбира се страх, недоверие, несигурност, панически страх от всичко. Затваря очите си за всяка истина и остава в мрак. Запитайте някой безбожник: „Защо не вярваш в Бога?“ Няма да ви отговори. А всяко Божие чадо трябва да знае защо вярва в Бога.

Втората група хора са тези, които са близо до Бога, които не са далеко от Божието Царство.

Като каза тези думи на законника, Исус някак си го събуди. А той като че ли беше заспал. Изведнъж разбра, че ЛЮБОВТА е най-важното нещо в най-първата заповед, в най-първото нещо за човека. С това съзнание за тази важна истина Никодим изведнъж се намери пред вратата на Божието царство. Когато чрез Святият Дух Бог докосне човека, тогава той се намира в една особена духовна област. Вижда, че е много по-близо до Бога отколкото до сега. Никодим изведнъж разбра колко е прав Исус; че Словото Му е истина и че Божият Дух силно го приблича към Себе Си като огромен магнит. Усеща, че сърцето му се залива от топлина. Затрогва се от Божия глас. Разбира, че това се отнася лично за него и извиква: „Превъзходно Учителю! Много Си прав. Колко вярно е това, което казваш!“ Вечните истини имат свойството да ни огравят с вътрешна светлина. Когато ние ги чуваме нещо ни подсказва: „Това е истината. Това е истината.“ За това те така бързо се попиват в нашата душа. Ние им вярваме, понеже сме създадени да ги приемем. Не можем да мислим противното на това с чиста съвест. Те са нещо, което ние отдавна сме очаквали.

Толстой казва, че по природа душата е християнска. Хора, които имат морален живот са близо до Бога. Наясно са по духовните въпроси, благосклонни са към вярата. Всеки път когато камбаната бие, един мъж казва на жена си: „Време е. Бързай, иначе ще закъснееш. Трябва да отидеш на църква.“ Има хора, които имат Библейски познания, знаят господната молитва, десетте заповеди, но за съжаление остават само пред вратата на Божието царство. Не далеко от царството – близо до Бога е много деликатно, даже опасно състояние. Но това състояние е нещо временно. Ние или трябва да влезем вътре или да се върнем там от където сме тръгнали т.е. нашата изходна точка. Стоя пред една врата и звъня на звънеца. Ако ми отворят влизам. Ако не ми отворят – връщам се. Но да стоя вечно там не е възможно. Преди години познавах един младеж. Викахме му „вечния студент“. Баща му имаше много пари и той учеше в Германия. Там обаче ходеше по барове, посещаваше заведения със съмнителна репутация и нищо не стана от него. Следваше за инжинер и стана инжинер, но само се наричаше инжинер. Скръбното е, че такива остават пред вратата. В един голям ресторант наблюдавах банкет. Отрупани маси, много хора. Келнерите обслужват и носят вкусни ястия, а на вторият етаж – галерия, пълна с наблюдатели. Може би и те искат да участват в банкета, но уви – те са само странични наблюдатели. Има хора, които имат знание за Бога, но те остават далеч от Него.

Сред едно село има важен кръстопът, обаче няма пътепоказател. Един пътник спира, понеже не знае на къде да върви. Пита едно момче: „Младежо, кой е пътя за еди кое си село?“ Отговора: „Ето това е вашият път. Вървете по него и ще стигнете за където сте тръгнали.“ Пътника се обръща към младежа и казва: „Младежо, има два пътя: единият широк, който води към гибел, а другият тесен и води към Спасение. Ти познаваш ли тесния път?“ „Да, познавам го, но не ходя по него.“ Такива хора нямат нито мир, нито радост, нито сила. Помня, че един мой приятел в младежките си години ходеше на църква и беше много усърден. Целият град го познаваше. Заемаше видно място. Внезапно получи сърдечна криза. Беше отнесен в безсъзнание в болницата. Посетих го няколко пъти. Един неделен следобед видях, че жена му и детето му плачат до болничното му легло. „Защо?“, питам аз. „Лекарят каза, че нашият баща си отива и няма да преживее и до сутринта.“ Върнах се. Казах на братята в църквата: „Братя, хайде да опитаме, както пророк Малахия казва, да опитаме Бога, да се молим за този човек.“ Обиколихме амвона и се молихме усърдно за този човек. На другия ден ми казаха, че точно в същия час, когато сме се молили, настъпил обрат в неговвото състояние. Оздравя. Дойде да ни благодари. Дойде до вратата на църквата. „Аз оздравях понеже вие сте се молили за мен.“ Запитах го: „Няма ли да влезш в църквата и да благодариш не на нас, а на Бога и да се върнеш в Божия дом?“ „О, аз бих желал, но ... какво ще кажат хората?“ И така ... след известно време той внезапно почина у дома си ... без Бога.

Който се колебае да направи решителната крачка се излага на смъртна опастност, защото смъртта идва ненадейно. Да си до Бога е нещо добро, но не е достатъчно. Всеки човек трябва да приеме Спасителя в сърцето си.

Срещу Нова Година младо момиче отива на танцова забава. Минава полунощ, но тя не се връща у дома. Родителите ѝ започват да се тревожат. Рано сутринта бащата излиза, за да я търси. Намира я замръзнала, в костюма си за танци, покрита със сняг близо до вратата, но не могла да влезе вътре. Има много такива случаи – близо до спасението, но не и спасени. Има хора, които са близо до Бога и си мислят, че са Християни, но не са. Знаят, че има нещо, което им липсва и че могат да си го набавят всеки момент. Великият проповедник Джон Уесли казва: „Аз от никого не се боя така, както от тъй-наречените „без малко Християни.“

Никодим познаваше Словото, но това не му беше достатъчно. Той видя Божието царство отворено, но дали влезе в него не ни се казва. Много хора могат да имат хубаво мнение за Исус и Го уважават, но това не ги ползва, щям тяхното уважение не се превръща в истинска дълбока вяра и истинско послушание. Господ Исус е истинската канара, но за да бъдем пощадени от пороя, който се излива около и върху нас, трябва да стъпим на нея. Иначе ще бъдем завлечени от прииждащите води. Какво липсва на бедняка? Имане. Какво липсва на онзи, който стои далече от Бога? Една пламенна молитва на покаяние, за да може да влезе в Божието царство.

Четох за парахода Роял Честър – туристически кораб, който обиколил земното кълбо. Вече пристига в своята родина Англия. Капитанът съобщава по телеграфа: „Ние пристигаме благополучно и довечера съм при теб.“ Съпругата му приготвя разкошна вечеря. Кани и гости. Но малко преди да започне празничната вечеря, на вратата на дома им застава чиновник и съобщава, че кораба се е натъкнал на подводна скала, потънал е и всички са се издавили.

Това, което възпира мнозина да направят последните крачки, за да влязат в Божието Царство, е любовта към греха. Много хора ще ни надуят главата с нерешените си проблеми, обвиняват Бога за много неправди, хвърлят вината за всичкото на зло по лицето на земята върху Него, обаче не искат да се разделят с греха. БОЖИЕТО ЦАРСТВО – то е при Христа. Това е пълната Божия любов в сърцето. Това е покаяние, след което Святият Дух подарява ново сърце на този, който се кае. Святият Дух излива в човешкото сърце Божията любов като водопад. Едно несмущавано общение с Бога. За това Бог ни е свързал чрез тази любов, която прави и послушанието така радостно.

Където има общение с Бога, има и радост. Едемският Рай – това е несмущавано общение с Бога. За това копнее всеки човек в душавата, макар да не го съзнава ясно. За това Исус дойде на земяята. За това беше прикован на кръста. За това даде Своя чист живот. Проля кръвта Си. Той дойде при хората, за да дойдат и те при Него. За това Той беше бит в Римската претория. Носеше трънения венец. За това пронизаха нозете и ръцете Му, за да получим свободен достъп и безплатен вход за Божието царство.

Един брат сънувал сън. Стои пред райската врата. А там един ангел с везни го привиква към себе си. „Ела да претеглим живота ти. Ето на това блюдо поставяме всички твои грехове. Ние ги знаем. Сега казвай! Какви добри дела си строил.“ И той започнал да изброява това и това, и това ... „Хайде! Още!“ „Ами незная ...“ „Добре!“ Везните се наклоняват. Брата започва да плаче и казва: „Какво да правя? Нямам повече и скърбя, че не мога да ти покажа повече добри дела.“ В това време се отваря Райската врата и Сам Исус се приближава към тях. Пита: „Какво правите?“ „Теглим, претегляме живота на тази душа.“ „Почакайте!“, казва Христос и поставя ръката Си върху едното блюдо. Една капка кръв пада върху везните и те се наклоняват. „Не от вашите добри дела, но от чистата пресвята кръв на Господа Христа.“

КЪДЕ СМЕ НИЕ? Един много важен въпрос – далеч от Бога или близо до Него? Света е пълен с човеци, които са далеко. Известен брой не са далеч от Божието Царство. Има хора, които са ожесточени врагове на Христос. Повечето от тях са били вече близо до Божието Царство, но не са влезли в него и тогава Сатана ги пленява и изпълва с ярост към Бога. Юда беше така близо до Божието царство, но се върна и стана слуга – роб на дявола. Има хора, които са така близо до Бога, но не знаят да ползват рационално своята близост.

ИСУС ОТПРАВЯ ПОКАНА КЪМ ВСИЧКИ ХОРА: Направете тази важна крачка. Влезте в Божието царство.Дойдете при мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Човек, който знае Божията воля, знае Божия път, трябва да върви по него, да отвори сърцето си за Божията любов и така наистина става Божие чадо. Вярата не е нещо, което трябва да се натрапи. Тя е плод на едно свободно решение на цялостния човек.

Историята ни говори за Антиох Епифан – тъй-наречения старозаветен Антихрист. Той е бил сирийски цар, който окупирал Палестина и навлязъл в Египет. От римския сенат бил изпратен един посланик – Юлиус – да накара Антиох Епифан да оттегли войските си от Египет. Царят се колебаел. Тогава римлянина извадил своя меч и направил кръг около царя и му казал: „Преди да прекрачиш този кръг, ти трябва да решиш да или не!“ Така притиснат от действителността, Епифан решил да се оттегли.

Любезни братя и сестри, най-великото нещо, което можем да преживеем на тази земя, е да влезем в Божието царство, да имаме общение с Бога, да сме изпълнени със Святият Дух. И така мир и радост да нахлуят в сърцата ни.

В един град имало изложба под наслов: „Себежертва“. Представени били портрети на известни личности, прочути хора, които извършили велики дела за Божието царство. Там бил Ян Хус – чешки реформатор, който заради вярата си бил изгорен жив. Там бил и Мартин Лутер, Франциск от Азиси, много мъченици, хора откриватели, велики мъже и жени, които са се жертвали както за народа си, така и заради вярата си. Накрая имало едно голямо огледало с надпис: „Къде е твоето място? Къде е моето място?“ Голямо нещастие е да бъдем без Този, без Когото не можем. Има ли нещо, което да ни спира да предадем напълно сърцето си на Бога? Дали някакъв таен грях, дали страх от човеците, срам, някаква тайна омраза, която питаем към някого? Един вярващ брат е на смъртно легло. Слугата му се грижи за него. Идва лекаря. Преглежда умиращия и след това шепне нещо на слугата. Когато лекарят си отива, умиращият повиква слугата си и иска да узнае какво му е казал лекаря. Слугата се колебае, но вторият настоява. „Лекарят каза, че ще живеете само половин час.“ „О, колко съм щастлив“, казал болния, „помогни ми, моля те! Искам да застана на колене и така да посрещна смъртта.“

КАК ЩЕ ПОСРЕЩНЕМ СМЪРТТА? Ето един много важен въпрос. Пред врата на Божието царство или вътре в него, като чада на великото Божие семейство? Или ...?

Амин

Шумен 13.08.1989 г.

Пастор Симеон Попов

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови