Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Желаещите да помогнат нека последват тази връзка: КЛИК
За информация по фактурирането или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Изпитания и победи

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Изпитания и победи

Из книгата „Пътят към Божието Царство“
Автор Пастор Симеон Попов (1927-1990)
Много пъти са ме наскърбяли, но не ми надвиха. (Пс. 129:2)



Изпитания и победи

Изпитания и победи

Пред нас стои една многострадална опитност на Едного. След продължителни страдания той най-после тържествува. Преминал е през различни кризи и изпитания, и е пожънал радостта от победата.

1. Животът е непрекъсната борба.

Всъщност ние не я търсим. Но тя ни се натрапва. Всеки жадува за един тих и спокоен живот. Но къде е той? Кой го има? Не само в Божието Слово, но и нашата ежедневна опитност ни доказва, че има един враг, който не ни оставя на спокойствие. Жесток и подъл, той ни напада от всички страни. Търси да открие слабото ни място и да ни атакува точно там. Апостол Павел разкрива същността: Ние не се борим против плът и кръв, а срещу невидимите духовни врагове. Видимият враг е по-безсилен и по-безопасен. Човек знае кога се приближава. Но невидимият се вмъква незабелязано. Той, под благовиден предлог се старае да заеме, макар и скромно място в сърцето. Домогва се в семейството. Намира място и в църквата. И разделя, скарва, руши. Умее да представя бързопреходните световни блага като богатство, слава, награди, наслади в най-съблазнителни форми. И колко много са тези, които се хващат на въдицата му. За това не е чудно, че вярващият има вътрешни борби. Там е арената на решителната схватка. Отвън са страховете. Те заплашват да ни разколебаят. Нашият живот не е лесен, но пък винаги е бил и много интересен.

2. Божието дело преминава през изпитания, но ни води към победи.

Историята на Божието дело показва, че пътят преминава през изпитания, но ни води и към победи. Църквата е напоила своя път с реки от собствена кръв. Осеяна е с трупове от своите следи. Църковната история ни говори за милиони невинни хора, отдали живота си. В Колизеума в Рим са дадени безброй скъпи жертви. Осъдените на ужасна смърт Християни коленичили на арените и пеели своите химни. Тогава с трясък се отваряли зловещите клетки на гладните лъвове, които се нахвърляли върху беззащитните Божии чада. А те надавали вик: „Исус управлява. Исус побеждава!“ И след това се чувал само шум от строшаването на човешки кости. Църквата обаче възтържествувала. Това се повтаря и по мисионерските полета и до този век. Позната е съдбата на младите мисионери в Еквадор при племето Аука. Първите мисионери, които пристигнали на остров Мадагаскар били изядени от туземците. Отишли втори. И те били изядени. Трети – също. Чак седмата група успяла да се задържи и основала Християнската църква през 50-те години на ХХ век. Поразително е с каква ревност Божиите чада отиват там, където смъртната опастност е най-голяма. Но е ясно, че църквата е най-силна там, където са били дадени най-много жертви. Божият народ повече от 400 години е рообувал в Египет. Правил е кирпич без слама – сурови тухли. Градил е пирамиди под плющенето на жестоките камшици. Йосиф може да разкаже за оскърбителните унижения и отношения, за невинните страдания и за многото изплакани сълзи, докато стигне апогея на живота си. Дали е било лесно на Данаил да бъде хвърлен в рова с лъвовете заради вярата си? Или тримата счетоха, че е играчка да се противопоставят на жестокия монарх Навуходоносор? Тези тримата младежи – Седрах, Мисах и Авденаго – били хвърлени в огнената пещ. Когато четем 2 Кор. 11, ние виждаме необикновеното и трудното в пътя на Апостол Павел. А какво да кажем за живота на Господа Исуса Христа? Не беше ли той осеян с оскърбления, страдания и тръни? Бог има много синове, от които само Един е безпогрешен, но няма нито един, който да не е страдал.

3. Борбата е трудна и тежка.

Борбата е трудна и тежка, но необходима. Армия, която не воюва се разлага. В началото на Втората Световна Война армиите на Германия и Франция стояли една срещу друга на бойната линия Мажино. Месеци наред не се чувал никакъв изстрел. Войниците започнали да негодуват: „Или да се бием, или да си отидем в къщи – роптаели те – Защо да стоим бездейни на бойната линия?“ Борбата ни учи да воюваме и побеждаваме. Тя ни убеждава, че нашата единствена помощ е от Бога и всяко упование в човека е напразно. Библията никъде не казва, че живота е лесен. Той е тежка борба. Някой може да си въобразява, че войника отива в казармата само, за да се учи как да марширува на парад. Но всеки знае, че той се учи там да защитава отечеството си във време на война. За да ни укрепи в борбата, Господ Исус обича да ни взема при Себе Си поотделно. Такава близост създава в сърцето неизчерпаема радост и доволство. Но и Сатана се старае да ни отдели и обработи поотделно. Нека да имаме предвид следното: Ние водим не сражение, а война, борба. При сражение воюващите страни се намират на известно разстояние една от друга и си служат с оръжия. При борбата няма оръжия, но най-непосредствена близост. Този, който се бори с нас, трябва буквално да ни „прегърне“, но не, за да ни покаже любовта си, а за да ни повали. Колкото близостта на Господа Исуса е радостна в такъв случай, толкова прегрътката на злото е отвратителна. Можем да я сравним със смъртоносната хватка на някоя змия, която се увива около тялото. Борбата е тежка и упорита. Налага мобилизиране на всичките сили и цялото ни внимание.

Преди няколко десетилетия е бил намерен много ценен ръкопис. Той датирал от 150-та година след Христа – времето когато Християнската църква била подложена на най-жестоки гонения и преследвания от страна на Римските императори. Този ръкопис е писмо, в което непознат нам Християнин излага същността на Християнството пред свой познат на име Диогнет. Ето част от съдържанието на този ръкопис: „Диогнете, ти си много усърден в старанието си да се запознаеш с религията на Християните. Много точно изпитваш какъв е този Бог, на Когото те уповават и служат, при което те презират смъртта и пренебрегват света, не признават боговете на гърците, нито почитат суеверието на юдеите. Ти искаш да знаеш каква е любовта, която ги свързва в едно. И най-сетне искаш да знаеш защо този начин на живот и почитане на Бога едва сега, а не по-рано е дошъл на света. Аз те поздравявам за тази твоя добра воля и моля Бога така да ти говори, щото да станеш по-добър и ти така да скушаш, че Говорителят да не се оскърби. Християните не се различават от другите хора нито по местожителствата си, нито по своя говор, нито по особени случаи. Те нямат свои обособени градове, нямат някакъв говор или особен начин на живот. У тях се намира някакво особено учение, дошло с човеци, търсещи нови неща. Те не се сковават като някои хора в някакви човешки схващания. Те живеят, както всеки обикновен човек, както в познати, така и в непознати места. Приемат облеклото и храната на съответната страна. При всичко това те имат чудесен, поразителен ред. Живеят в своето отечество и все пак са гости. Радват се на родината си и все пак са чужденци. Всяка чужбина за тях е отечество и всяко отечество - чужбина. Те живеят като всички и имат деца, но не ги прокуждат. Трапезата е за всички, но никога не е порочна. Живеят в плът, но не и по плът. Намират се на Земята, но и ходят в Небето. Подчиняват се на законите, но поведението им е над тези закони. Обичат човеците, но всички ги мразят. Никой не ги разбира, но всеки ги осъжда. Убиват ги, но те приемат живот. Бедни са, но мнозина обогатяват. Лишени са от много, но имат изобилие от всичко. Презират ги, но в това е тяхното богатство. Клеветят ги, но в това е тяхното оправдание. Хулят ги, а те благославят. Гаврят се с тях, а те уважават другите. Правят добро, а ги наказват като злодеи. Юдеите ги гонят като врагове. Езичниците ги презират и преследват, но никой не може да каже защо. Накратко казано, което е душата за тялото, това са Християните за света, но не са от света. Душата е затворена в тялото и е невидима. Християните се намират във видимия свят, но животът на вярата им е невидим. Плътта мрази душата и воюва против нея, при все че тя нищо не прави, а само защото се противопоставя на нейните страсти. Света мрази Християните, въпреки че те не му причиняват никакво зло, а само защото се противопоставят на неговия разврат. Душата обича плътта и кръвта, въпреки тяхната омраза. И Християните обичат тези, които ги мразят. Душата е затворена в тялото и все пак го крепи. Християните са свързани със света като с затвор и все пак го поддържат. Душата е безсмъртна, а живее в смъртно тяло. Християните живеят в преходно тяло, но в Небето ги очаква непреходност. Подтисната от нуждите на тялото, душата се издига все по-нагоре. Християните растат чрез неприятностите от ден на ден. Те нямат нито право, нито причина да се противопоставят.“

4. Но не ми надвиха.

Много бяха свирепите и техните нападения. Страданията бяха почти непоносими. Но победата беше моя. Това е ликуването на псалмиста. В Книгата Откровение постоянно се набляга на това да бъдем победители. Всeки, който е живял по-дълго може да засвидетелства, че победата винаги е на страната на доброто. Въпреки всичко правдата тържествува. При кризи ние мислим, че истината виси на косъм, но той не се къса. Вижте страхливият ученик Петър. Той три пъти се отрече от Господа и то пред една слугиня. Но в деня на Петдесятница се бори като лъв против враговете на истината.

Божието чадо побеждава чрез вярата си. „Нашата вяра е победата, която превъзмогна света. (1 Йоан 5:4)

Ние побеждаваме чрез надеждата. Очакването на идващия Спасител като цар на земята е извор на чудна сила за победа.

Ние побеждаваме чрез любовта. Злото не се побеждава чрез зло. Само доброто и любовта са непобедими.

В тази духовна борба можем да си служим само с духовни оръжия. Апостола ги изброява в Ефес. 6:13-18: истината, правдата, благовестието, вярата, спасението, Божието Слово, молитвата. Те всички образуват Божието всеоръжие.

Едно момче се прибира в къщи много весело. Майка му е изненадана от радостното му излъчване. „На какво се радваш толкова много, моето момче?“, попитала тя очудено. „Мамо, много се радвам, защото победих.“ „В какво си победил?“ „Сега ще ти разкажа. Играехме с приятелите ми извън селото. Там наблизо има градина с ябълки. Другарите ми ми казаха: „Хайде да си наберем ябълки.“ Аз се съгласих, но като стигнахме градината, един нежен глас ми каза: „Недей, това не е хубаво.“ А друг, груб глас ми извика: „Иди! Всички отиват. Има много ябълки. Стопанина хич даже няма да забележи.“ Но нежният глас отново ми каза: „Недей. Това ще навреди на душата ти.“ И аз се върнах. Колкото повече се отдалечавах, толкова повече се радвах.“ Майката поздравила своето момче за победата.

Нека при страдание да проявяваме търпение. С него спасяваме много критични моменти. Нетърпеливият иска да откъсне плода преди да узрее. За победата трябва да се даде всяка жертва. Който не е готов да жертва, не е достоен за победител.

По време на Френско-Пруската война през 1870 г. Един френски офицер дал заповед на свой подчинен войник да насочи оръдията срещу една къща в края на селото, където според неговото мнение, имало противникови войници. Войникът насочил оръдието и след дадения сигнал къщата била разрушена. Офицера похвалил войника за добре изпълнената задача. Обаче последния видял сълзи в очите на началника си. „Вие плачете! Какво става с вас?!“, запитал той. Офицера простенал: „Това беше къщата на моите родители. Там съм се родил и пораснал.“

За важни решения Апостол Павел не се допитваше до плът и кръв. Божието чадо е уверено в крайната победа на Господа Исуса. Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува до вечни векове. (Откр. 11:15)

Не отдавна преди около 15 години се разнесе по ефира учудващата новина, че на един остров на около 2500 км от Австралия все още съществува робство. Там владеел някакъв „цар“, който не допускал нито журналисти, нито мисионери на острова „си“. Всички се чудеха как е възможно такова нещо в днешния век? Но колко много са робите на злото! В Словото четем, че който върши грях е роб на греха. Само решителната борба против злото може да освободи всеки човек от това тежко робуване.

Само чрез освобождаването от робството на греха, ние можем да имаме пълна свобода. А тази свобода можем да получим само чрез вяра в Господа Исуса Христа, защото Той умря на Голгота и проля драгоценната Си кръв за нас, за да ни очисти от всеки грях.


Ако това свидетелство ви е благословило по някакъв начин, моля ви, отделете няколко минути, за да го споделите. Вашият фийдбек е много важен за нас и може да бъде насърчение за стотици други! Коментирайте тук, или ни изпращайте коментарите и свидетелствата си на посоченият email-адрес! Бог да ви благослови! Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Бъдете част от развитието на християнски портал - hristiqni.com. За повече информация - КЛИК

Скъпи читателю – ти в мир с Бога ли си? Ако не, можеш да поправиш случилото се. Знаеш ли какво те очаква след смъртта? Ти можеш да получиш уверението на Бог, че Раят ще бъде твоят дом през вечността, само ако пожелаеш. Исус умря за ТВОИТЕ грехове, ДА, ТОЙ ГО НАПРАВИ!!! Готов ли си да застанеш пред Бога в Деня на Съда и да Му заявиш, че не си се нуждаел от пролятата кръв на Исус Христос на Голгота, за да бъдат простени греховете ти и за да бъдат отношенията ти с Бога в изправност? Умоляваме те ... не прави тази фатална грешка!За да познаеш Бога; за да бъдеш в мир с него; за да бъдат простени греховете ти; за да бъдеш сигурен, че Небето ще е твоят вечен дом; за да си уверен, че си в изправност с Него точно в този момент ... моля, кликни тук ( кликни тук ), за да осъзнаеш колко е важно, че трябва да се помириш с Бога. Безценний, помирението с Бога ще опредили къде ще прекараш вечността. Твоето решение да сключиш мир с Бога е най-важното решение, което трябва да вземеш в този живот!

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови