Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.

Българска християнска телевизия е дългоочаквана медия от милиони християни в България и по света. На фона на разграждащата се ценностна система сред обществото ни нуждата от платформа за излагане и споделяне на християнските ценности и принципи е болезнено необходима.

За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Клюката – разпознаваме ли я?

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Клюката – разпознаваме ли я?

От Ан. Василева, Май. 2013

Клюката – разпознаваме ли я?

© Изображение: centraluno.com

Бог определя като важни делата, а не думите.

В забързаното ни и ангажирано ежедневие би било лукс да се спрем и да поприказваме с някого. И едва ли е уместно да изразяваме мнение против това, тъй като всеки има нужда от общуване. Трябва да отбележим, обаче, сериозното предупреждение за говорната комуникация с известния стих , че езикът е… буйно зло , пълен е със смъртоносна отрова”(Яков 3:8). Как да разбираме това?

Веднага бързам да насоча вниманието ви към разковничето – необходимостта от голямо и постоянно внимание при разговорите. Казано е: „Пази езикът си от зло и устните си от лъжливо говорене” (Псалми 34:13). Не става дума само за лъжата, а и за особен вид широко разпространено и практикувано речево общуване - клюкарстването.

Интерес към клюката намираме още в Аспаруховите закони, където е записано: „Всеки българин, който наковлади ( обвини) някого си , да се гужда (постави ) в железа, доде се изпита и ако го е наковладил лъжовно, клюкар да губи глава” т.е. разпространяването на невярна информация за някого се наказва със смърт! Защо още тогава са били предприемани толкова строги мерки против клюката?

Клюката е особено социално явление, присъщо за всички времена и категории хора - интересна, пикантна новина за някого, която се разпространява от човек на човек.

Клюката

Характерни черти на клюката :

Клюката съвсем не е безобидна. Една японска мъдрост гласи – клюката винаги хвърля сянка.

Как да разграничим обикновеното споделяне на информация от клюката?

В Божието Слово на различни места и по различни поводи са посочени основните характеристики на клюката, клюкарстването и клюкарят. Там се среща като „одумване”.

  • Разликата между добронамерения интерес, изразен чрез директен въпрос към някого и клюкарстването е голяма. Когато сме загрижени за някого, ние споделяме само това, което знаем.
  • При клюкарстването коментираме това, което сме чули или видели, но с определена, злонамерена цел, насочена да подрони или разруши нечии авторитет. „Одумниците „ се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва да се говори” (1 Тимотей 5:12-13)
  • В Притчи 11:13 се казва: „Одумникът обикаля и открива тайните” т.е. клюкарят разпространява информация без съгласието на лицето, за което говори и в негово отсъствие..
  • Информацията, която се коментира не винаги е вярна. В негативното бърборене, насаждащо накърняване достойнството и качествата на другиго, можем да открием скрита агресия ”Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож” (Притчи 12:18). Така се получават недоразумения, раздори , сплетни и кавги: „клюкарят разделя най-близки приятели” (Притчи 16:28).
  • Информацията се разпространява бързо, защото обикновено е сред ограничен кръг хора.

Лицето, което я разпространява изпитва удоволствие от този вид разговор „Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема” (Притчи 18:7-8). Това е една от особеностите на клюката, което не винаги е изразено в нормалната комуникация. Има хора, които са пристрастени към това „удоволствие”.

Каква е причината за разпространяването на клюки?

Една съществена причина за разпространение на клюката е липсата на стойностни занимания на дадено лице, скуката, безделието. В една песен се казва: „най-доброто средство против скуката – е клюката”

• Желание за значими и интересни преживявания. Когато човек няма лични качества, търси начин да преживее нещо подобно и черпи от ореола на тези, за които говори. Като предлага тема, чрез която разнообразява сивотата на ежедневието той става интересен.

• Понякога за да отклони вниманието от себе си, защото не желае да споделя собствени проблеми, дадена личност предпочита да насочи вниманието към друга.

Защо и как се получават различия в информацията, което я превръща в клюка?

Клюката прилича на играта на развален телефон….В началото информацията може и да е точна, но при предаване от „уста на „уста, детайлите, смисълът, думите започват да се променят. Когато чуете това, което в началото сте казали, може да останете изненадани колко различно и деформирано е станало.

Знаем, че човекът е триединен - дух душа и тяло. Душата също е триединна – разум, чувства и воля. За всеки отделен индивид съдържанието и комбинацията на тези три съставки са уникални. Те до голяма степен зависят от наследствената предразположеност, интелект, среда на живот, възпитание, образование, ценностна система и мн. др. Това оказва влияние върху всичко, което човек възприема. То преминава и се пречупва през призма на индивидуалната личност. Така една информация може да бъде предадена от един на друг във все по-неточен вид.

Всичко, което казахме до тук може да се каже, че се отнася за хората, които не се съобразяват с християнските ценности. Но, за съжаление трябва да признаем, че и при вярващите християни клюката се също се среща.

Клюкарстването при тях се пречупва през призмата на християнските възгледи и придобива по-различен вид. Именно заради това, понякога трудно се разпознава, а в някои случаи даже не може. Вярващият християнин, още в началото на своето обръщане към вярата разбира, че не трябва да „причинява зло на ближния” , защото това е грях. Затова тук информацията се споделя като добро намерение, дори молитвена нужда за ближния. Но без да е упълномощен за това от онзи, за когото става въпрос, то си е клюка. Не е изключено клюкарстването също да доставя удоволствие на този, който разпространява информацията. Вярващите също проявяват любопитство и наивност и понякога вярват на слуха безрезервно.

Поради естеството на човешката психика, клюкарстването може да се превърне в доминиращ начин на живот – пристрастяване. Тогава практикуващият „словесния грях" придобива някои общи характеристики с патологичния лъжец. Поведение, когато човек се опитва да спечели вниманието на околните, измисляйки си неверни истории, води единствено до засилване на стремежа към търсене и изобретяване на нови клюки.

Клюката във виртуалното пространство

Клюката се поражда и разпространява не само при реални контакти. Поради развитие на новите технологии, промяната на начина на живот, повишената ангажираност, увеличените разстояния и ограничените финансови средства съвременната комуникация при младите хора е съсредоточена предимно във виртуалното пространство. Разговорите в интернет и социалните мрежи крият опасности, с които младите християни трябва да са запознати. Те споделят не само свои мисли и информация, но и за близки, приятели,братя и сестри в християнската общност. Заради малкият житейски опит и библейска мъдрост, често тези разговори се превръщат в клюки. А и малкият и затворен вид на християнските общности предразполагат към разпространяването им.

Как да се предпазим?

Най-доброто диференциращо средство между християнска загриженост и клюкарстване е мотивът. Ако има дори само нотка за подронване авторитета на другия със сигурност можем да причислим разговорът към клюката. Това обаче знае само този, който я разпространява и Святият Дух, който може да го изобличи.

• Поради препоръката : „Радвайте се с ония, които се радват, плачете с ония, които плачат” (Римляни 12:15). Като не забравяме уважението към личността да не смесваме състрадателност и съпричастност с клюкарстване.

• Преди да повдигнем въпроса за поведението на някого, най-добре е да се помолим конкретно както за информацията, която смятаме да споделим, така и за протичане на разговора.

„Одумникът обикаля и открива тайни, затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си” (Притчи 20:19). В приятелски кръг някои осъзнават нередността на разговора, но не смеят да направят забележка заради не съвсем ясното разбиране на стиха от Словото: „Не съдете, за да не бъдете съдени” (Матей 7:1 ), (където става въпрос да не определяне мястото на човека след смъртта му – в рая или в ада, което е Божие право) .

• Интернет-комуникацията трябва да се контролира. Ако е писмена – преди да напишете или преди да изпратите информацията – помислете какво казвате и защо го казвате. Телефонната до известна степен е като при реалната. И при нея трябва да се внимава.

• При всички случаи е важен самоконтролът в говоренето: „Рекох: Ще внимавам в пътищата си за да не съгреша с езика си, ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивия” (Псалми 39:1).

• Говорете за отсъстващите само това, което бихте казали в тяхно присъствие : „Благият език е дърво на живот” ( Притчи 15:4).

• Да търсим Божието водителство в разговорите, защото сами сме недостатъчни и да помним: ”Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свят хълм? Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, и който говори истина от сърцето си; който не одумва с езика си, нито струва зло на приятеля си, нито приема да хвърли укор против ближния си.” (Псалми 15:1- 3).

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови