Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

Лъжата около нас и в нас

Лъжата около нас и в нас

От Ан. Василева

Лъжата около нас и в нас

Едно 4 годишно дете, наблюдаваше майка си в кухнята. На масата имаше чушки. То посегна към една чушка и я бутна на пода. Майка му го погледна и го попита: ”Защо бутна чушката?” Детето каза: ”Аз не съм я бутнал, тя сама падна”. Искаше да види как пада чушката, но разбираше, че е направило нещо нередно и нямаше смелостта да си признае.

В опознаването на света децата експериментират. Малките деца научават от опит, че лъжата може да ги спаси от наказания. Те започват да лъжат на около 4-5 годишна възраст. Преди това не са способни да разберат, че има друга гледна точка. Докато си изработят правилно разбиране за лъжата, минават години в наблюдаване на чуждите лъжи, както и на резултатите от собствените.

Лъжата е неистинно съждение, изказано с намерението да заблуди, да бъде прието за истина. В края на краищата, какво е лъжата – замаскирана истина – казва Байрон. Синоними на лъжата са – хитрост, измама, дяволувам, преструвам се и др. Едни приемат за лъжа всеки вид измама, други - измама, при която се използват думи или символи. Много хора приемат лъжата при определени обстоятелства. Те оправдават т.н. „благородни” лъжи, напр., когато целта е да спасят невинен живот или, когато лъжат безнадеждно болен, че има надежда да оздравее. Някои родители лъжат „за доброто на децата” си. Обезсърчаващо е , че хората лъжат най-много тези, които обичат.

Поради какви причини хората лъжат? Най-обикновената причина е страхът, когато знаят, че са направили нещо наказуемо. Едни лъжат по подражание, други - заради облага, трети - по навик. За последните народът казва: „ако не каже по няколко лъжи на ден, не може да живее”.

Кога и как дойде желанието на човека да скрива, променя или да отрича истината и да я заменя с друго – противоположно, полуистина или съвсем различно твърдение по даден въпрос – т.е. да лъже и мами?

По този въпрос богословите приемат тълкуването според следните текстове от Божието Слово (Езекил 28:14-17): „Ти беше херувим помазан за да засеняваш; и Аз те поставих….на Божия свет хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, докато се намери беззаконие в тебе……и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята… ” и в Исая 14:12-15 „Как си паднал от небето, ти Денице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите; А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север. Ще възляза над висотата на облаците. Ще бъда подобен на Всевишния. Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбочини на рова.” В тези стихове, чрез преобразите на Тирския и Вавилонския цар, пророците разкриват всъщност падението на Луцифер и отхвърлянето му от Бога.

В духовния свят Луцифер бил създаден от Бога като висш ангел (архангел) Привилегированото положение, в което се намирал, породило гордост , желание да застане на Божието място и бунт срещу Бога . Така се родил грехът, заради който Луцифер загубил божествената си святост на "засеняващ херувим". Поради това Бог го отстранил от Своето присъствие изпращайки го на Земята, като му позволил да я владее, но с ограничени от Бога пълномощия. Така висшият ангел - Луцифер ( което значи "носител на светлина”, "блестящ"), станал падналият ангел – Сатана или Дявол ("противник", "враг").

Сатана

На Земята Сатана продължил своята бунтарска и разрушителна дейност в Едемската градина. В образа на змията, той успял да породи съмнение у Ева и Адам относно истинността на Божиите думи: „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината” (Битие 3:1) или не е казал такова нещо и ако е казал, знаете ли защо го е казал, не защото ще умрете, „Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото”(Битие 3:4-5), а Той не иска това? Подтекстът бил - значи Той ви лъже. Сатана правел Бога лъжец, а всъщност лъжецът бил той. И Ева се хванала на въдицата. Адам – също. Така Сатана прехвърлил греха у човека, заради който Бог ги изгонва от Едем. Извън защитената територия на Едемската градина Адам и Ева отнесли греха на неподчинението и лъжата. Пръв, в новите условия , от това се възползвал Каин. Поради негодувание и завист той убил брат си – Авел. Когато Бог го попитал къде е брат му, Каин много добре помнел къде е, и какво е станало, но за да избяга от отговорност казал: „Не зная, пазач ли съм аз на брат си?” (Битие.4:9).

Така Луцифер, който родил греха и организирал бунта, по-късно родил и разпространил и лъжата. Той е наречен „баща на лъжата”, защото по своята същност той подмамва и лъже . Затова и Христос казва на фарисеите в храма „Вие сте от баща дявола... Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща”( Йоан 8:44 ).

След като Сатана станал князът на земния свят разпространил лъжата сред хората. Човешките чада лъжели, от тях се учели и децата им. И така векове наред лъжата се развивала, разнообразявала и усложнявала, докато стане неотделима част от живота на хората. Можем да я открием, както в междуличностните ни отношения, така и на всички равнища на обществения живот – в националната и общинска политика, в професионалните и бизнес отношения, в международните отношения. Свидетели сме на съвременните й проявления – в рекламите, телефонни измами, туроператорски фирми за екскурзии и работа в чужбина; подмяна на съставките в храните; в ежедневното поведение на хората помежду им – да си изключиш парното и съседите да платят твоята консумация; семейните изневери, фалшивите медицински бележки за отсъствията на учениците…и т.н. и т.н. Светската гледна точка е, че лъжата можем да я осъждаме морално, но не можем да оцелеем без нея.

В нашата народопсихология има интересни моменти относно лъжата. Не зная дали друг народ има ден на лъжата , елегантно наречен по-късно – на шегата. В бита ни от древността до днес лъжата е неотделима част от ежедневието ни, един от начините за излизане от затруднения. Прави впечатление следният факт. Един традиционен герой от фолклора – Крали Марко, без да знае, се среща с Бога, преобразил се в немощен старец. Ето как народът оправдава лъжата, чрез думи, които поставя в Божиите уста:

„И отсега благослов ти давам пак да бидиш юнак над юнаци, ама к` имат по-юнак от тебе, не ке можиш само со юнашство да надбиваш незнайни делии, а повеке ни ми ке надбиваш со хитрини и со измамванье!...

Мисля, че въпреки архаичността на текста, не се налага превод. Ясно е че, с хитрини и измами и в ежедневието, и в боя народът ни е живял векове наред. И ето идва турското робство, животът става още по-труден и още по-тежък и хитростта, лъжата и измамата стават неотменими начини за справяне с проблемите. Пак си имаме традиционен герой, за който се разказват приказки и анекдоти из всички български територии от близо 400 год. насам - Хитър Петър . С неговите истории се разсмивахме, с тях учихме на поведение децата си , защото библейското поучение „като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина”( Ефесяни 4:25) беше непознато.

Защо повдигаме въпроса за лъжата? Като християни ние се интересуваме от мнението и отношението на Божието Слово по този въпрос. А там ясно и категорично е казано, че Бог не одобрява нито една от формите на лъжата като средство за постигане на цели и независимо от обстоятелствата. Липсата на отделна заповед „не лъжи”, не означава, че Бог одобрява лъжата. „Не свидетелствай против ближния си с лъжливо свидетелство” (Второзаконие 5:20) е деветата от десетте Божии заповеди. Тя забранява всякакви изяви, които са против достойнството и доброто име на човека, независимо дали са в съд или извън него. В Притчи 12:22 се казва: ”Лъжливите устни са мерзост Господу, а ония, които постъпват вярно, са приятни Нему„ а в Ефесяни 4:25 четем: "Като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина”, защото лъжата е грях, „а грехът като се развие ражда смърт” (Яков 1:15).

Интересни са взаимоотношенията на лъжата с истината, над които са умували известни личности: Истината понякога се потиска – казва Сервантес, но никога не се пречупва, тя изплува над лъжата, както маслото над водата. Една лъжа, вмъкнала се между истини ги прави всичките съмнителни – П Буаст. Всяко съглашение между истината и лъжата е в ущърб на истината - Ж.Масильон. Лъжата е въплъщение на злото - казва В. Юго. А една арабска мъдрост гласи - лъжата е болест – истината лекарство.

Паул Грайс ( лингвист ) отбелязва, че за да се разбират хората помежду си ,в нормалния разговор, е необходимо да спазват 4 основни правила :

1.Това, което се казва, да бъде вярно.

2. Да получат достатъчно информация.

3.Говоренето да съответства на това, което се разисква.

4.Изказванията да бъдат директни, ясни и по въпроса.

Христос винаги е говорил истината. Нещо повече, Той я персонифицира и се отъждествява с истината. „Аз Съм пътят( посоката), истината (абсолютната) и животът ( възкресението и вечния живот) (Йоан 14:6).

За да прекъснем пътя на лъжата, трябва да помним, че водим духовна борба, затова „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола” ( Ефесяни 6:11). Необходимо е познаване на Словото, молитва за откриване на склонност към компромис с истината, себеконтрол при говорене и изпълване със Святия Дух, който да ни предупреждава и направлява. Необходимо е смирение: „Отдалечи от мене измамата и лъжата; Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада ( Притчи 30:8). И дръзновение, както на псалмиста: „Всички Твои заповеди – всички признавам за справедливи ; всички пътища на лъжата мразя” ( Псалми 118:128) .

Като споменахме в началото определени традиционни герои, нека споменем и един - истински, който е намерил заслужена почит сред нас – българите, поради безпределната си честност – Васил Левски, пример за възхищение и подражание.

Накрая, без да имам намерения да плаша някого, нека погледнем към последните думи в Книгата, и обърнем внимание на думата „отвън”: „А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.” (Откровение 22:15).

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Коментари   

 
+1 #2 Тоневски 19-04-2013 17:25
Цитит от гошко:
Добре де, Господ нали наистина е казал, че ако ядат от дървото на познанието, Адам и Ева ще умрат, но те ядат и не умират. Значи все пак Господ ги е излъгал .


Става дума за духовно умиране, Гошко. Което е много по страшно от физическото!
Цитиране
 
 
-2 #1 гошко 18-04-2013 15:16
Добре де, Господ нали наистина е казал, че ако ядат от дървото на познанието, Адам и Ева ще умрат, но те ядат и не умират. Значи все пак Господ ги е излъгал .
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови