Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Подкрепете служението ни от тук: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

ИМА ЛИ КАПРИЗНИ ХРИСТИЯНИ?

Има ли капризни християни

От Ан. Василева

Има ли капризни християни

Седяхме в кафенето и разговаряхме. Не бяхме се виждали отдавна. Тя разпалено ми се жалваше от храната в един ресторант, след което три дни не могла да се успокои. Слушах я с недоумение и си мислех „аз ли не съм в ред или нещо не разбирам”. Трябваше да й кажа нещо… с любов… и търсех подходящите думи.

- Ами като не ти харесва храната в този ресторант, иди в друг – казах внимателно.

- Навсякъде е едно и също!

- Как така?

- Така, никъде не ми харесва!

- Тогава си приготвяй сама, сандвич, или нещо , каквото ти харесва.

- А, то пък едни продукти, всичко е боклук!

- Има и качествени, но са по-скъпи.

- Аз…аз, просто, съм си такава… взискателна!

Взискателна? … или капризна? Прилагателното обикновено се използва за дете, за котка, за цвете, е и за жена…но капризна християнка … ми звучи някак неестествено. Защо? Освен взискателен за думата „капризен”, намирам още почти 100 синонима : претенциозен, непостоянен, вятърничав, сприхав, разглезен, безотговорен, нестабилен, променлив, колеблив, странен, придирчив, злояд, непокорен, своеволен, раздразнителен, кисел, в лошо настроение…. Е, няма да изреждам всички. По-голямата част от тях са с негативен привкус.

И защо да не е възможно една християнка (или християнин!?) да притежава някои от тези черти? Нали сме хора? И нали всеки си е уникален, неповторим и оригинален? Извинявам се за израза - да, ама не! Защо ходим на църква, защо слушаме проповеди, защо четем Библията, не питам – защо и за какво се молим? И като четем и слушаме, правим ли си изводи, че това се отнася не само за евреите в миналото , но и за нас в настоящето? И каква е целта на повярването ни - за да отидем на небето, да, но какви?

Казано е: ”Бъдете свети, понеже Аз съм свят” (1 Петр. 1:16). Тъй като освещението е това, което ще ни доведе до небето ”нека очистим себе си от плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога” (2 Кор. 7:1). Бог е обещал, че ако първо търсим Неговото царство и Неговата правда (Мат.6:33) Той ще задоволи нашите нужди от храна, облекло и покрив над главата - ”всичко това ще ви се прибави”( Лука 12:31). А за останалото - искания, желания , потребности Той ще прецени кога, как и в какво количество и качество ще ни ги прибави. Но за капризи….извинявам се….трябва сериозно да поровя, има ли някъде в Словото писано Той да е обещал да ни угажда на капризите? Въпреки, че се казва „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.”( Йоан 14:13), това не означава, че и противното на библейските изисквания…

Какво се иска от нас? – да се освещаваме, да израстваме, което значи да се освобождаваме от всичко, което не е в Христовия характер и все повече да се стараем да приличаме на Него. Как да става това - като наблюдаваме и внимаваме в една много важна сфера - мислите ни „недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си” (Рим. 12:2) и „защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той „(човекът), (Пр. 23:7).

За да опознаваме добре себе си, освен мислите, трябва да наблюдаваме и анализираме поведението си, защото „от плодовете им ще ги познаете” ( Мат. 7:20) т.е., от резултатите, от това, което следва след делата ни. Нямам предвид посещения при психоаналитик, а внимателно да следим какво правим, как го правим и колко често? Да бъдем обикновени човеци, скромни и реалисти, по-малко да хвърчим в облаците и по-малко претенции да проявяваме. Мисля, че това искат да ни кажат стихове като: „по-добро е малкото със страх от Господа, нежели много съкровища с безпокойствие (Пр.15:16) или ” хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си” ( Матей 25:21).

Как на практика да го направим? Можем да си зададем въпроси като: какъв(а) съм? Какъв(а) искам да бъда? Как да постигна това?

За първия не мога да ви дам точен отговор, сами трябва да се анализираме. Ако не ни е съвсем ясно кое е правилно и кое не (понякога и това се случва) какво ни липсва или ни е в повече, можем да прибегнем до откровен разговор с Бога „Защото за Бога няма невъзможно нещо”(Лука 1:37) и да Го помолим да ни открие какво трябва да променим в себе си. Нека старателно се вслушваме и в съветите на Святия Дух, който със сигурност (тихичко) ще ни подскаже отговора. Може да се съветваме и с по-знаещи от нас близки и приятели. За да си отговорим на втория въпрос „какъв(а) искам да бъда”, може да проследим записаното в Словото за поведението на Исус Христос или да потърсим книги, в които се описва характера Му. А защо не отворим на Галатяни 5:22 ,където се казва : „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност” и един по един да проверим кой от тях вече притежаваме и за кой още трябва да се стараем. А и да обърнем внимание навсякъде в Словото, където е даден пример за това, „което е добро, благоугодно Нему и съвършено” ( Рим 12:2). Така, сигурна съм, в някаква степен ще изградим реална представа за себе си. А за начина, по който ще трябва да постигнем желаното освещение, ако разчитаме само на собствени усилия, можем да бъдем сигурни, че няма да успеем особено много, защото Христос казва: „Аз Съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото отделени от Мене, не можете да сторите нищо”(Йоан 15:5).

Зная, че е трудно човек да се промени изведнъж и изцяло. Не случайно Бог допусна израилтяните да живеят 40 години в пустинята… Е нека не чакаме толкова много, нека започнем едно по едно и…стъпка по стъпка.


Всички права запазени © 2014. Препечатвания и препубликации само с разрешение:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


Ан. ВасилеваАн. Василева е педагог по професия. Обръща се към Бога през 1990 година. Посещава евангелска църква в София. Участва в служение на деца - сираци. Занимава се с литературно творчество от 2000 г. Нейни публикации могат да се срещнат в женското християнско списание Лия, в църковен бюлетин и други. Публикува статии на християнска тематика в настоящия сайт от 2012 година.


Още статии

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
loading...

Коментари   

 
+2 #1 stasi 03-01-2013 23:32
Благодаря ви за коментарите и за насърчението! Бог да бъде с вас.
Цитиране
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови