Християнски Портал


Notice: Undefined property: stdClass::$id in /home/hristiqn/public_html/plugins/content/jautometa/jautometa.php on line 48

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК
 

 

 

БОГ

ЗАЩО БОГ ПОСТЪПВА НЕПРЕДВИДИМО?

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Често се питаме: Защо Бог постъпва по непредвидим за нас начин? А какъв ли би бил изходът, ако действаше, така както очакваме? Знаем ли в действителност кое е най-доброто решение или трябва да му се доверим и да вървим по пътя, който той е определил. И да се осланяме на вярата в Него. Той винаги чува нашите молитви.

ead47d36e50510c345eb86a3568f763f L

Имало едно време един монах, той обичал безгранично своят Бог, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял много земите и отсядал в различни манастири. Проповядвал Христовата вяра и спазвал стриктно всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и не му давало мира. Той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?

В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, който го настанил удобно, нагостил го и се държал много гостоприемно.

Вечерта двамата седели край огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:

- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото няма да ти отговоря.

- Добре. - казал гостенинът и двамата си легнали.

На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко, което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях.

Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му тайно открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша.

И тъй като не можел да пита, замълчал и продължили пътя си.

Вървели дълго през горещените. Наближили едно село и решили да отседнат в него, хората там ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашия монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта. Отворил им един слуга, който ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша, която беше откраднал предния ден.

Този ден бил много приятен. Те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка.

В нея живеели баба и внучката й. Те били изключително бедни, но скромността им позволявала да са щастливи. Единственото нещо, което притеснявало възрастната жена било как ще се оправи внучката й след като тя почине.

Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята.

На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила из основи. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътя си с другия монах.

Прекосили гората и няколко села и отново се свечерило. На пътя им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брега й, че така поне ще могат да пият вода и да се измият. В гърдите на нашият монах се надигнала буря, вече не издържал и попитал:

- Какво правиш, приятелю, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто вече не разбирам. Моля те, отговори ми!

Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашия монах до него.

- Аз не съм монах, - казал той - а съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му.

- Помниш ли първия дом, в който влезнахме? Откраднах златната чаша, защото беше намазана с отрова и щеше да убие младите хора. - казал ангелът и продължил. - А вторият дом беше на един много зъл човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него. После отседнахме при бабата и момичето й. Единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка й. Тя се молеше сутрин и вечер да й помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот.

Монахът разбрал, че срещата му с ангела не е никак случайна и получил отговор на своя въпрос.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови


Notice: Undefined property: stdClass::$id in /home/hristiqn/public_html/plugins/content/jautometa/jautometa.php on line 48