Християнски Портал

*СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН*

Абонирайте се за седмичния ни бюлетин, за да получавате 5-те най-посещавани страници в български християнски портал (християни.ком) през изминалата седмица.
За желаещите да участват в развитието на християни.ком: КЛИК
За информация, фактури или въпроси, моля, пишете ни на еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
 

БОГ

Как иска Бог да се държим към жените си

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Автор: свещеник Алексей (сега йеромонах Амвросий) Младши

Източник: orthodoxinfo.com

Превод: Павел Стефанов - bogonosci.com

 

Мъжът е глава на жената…

Ние знаем, че всяка организация, всяка институция – независимо дали това е Църквата, енория, манастир, или в света като например банка, корпорация, училище – трябва да има глава, ръководител. Същото се отнася и за успешния брак, защото семейството също е единица, духовна и физическа единица. Според Свещеното Писание и Свещеното Предание, главата в брака е мъжът. Отново, по думите на Св. ап. Павел „мъжът е глава на жената” (Еф. 5:23). Той е водачът. Той изразява принципа на власт в семейството. Точно както свещеникът е духовен водач на енорията и е отговорен пред Бога за енориашите, като така се изразява духовната власт в енорията, така също мъжът е „свещеник” в семейството си, отговорен за управлението на семейния живот.

 

Това не означава, че мъжът е по-висш от жената. През погледа на Христос всички са равни; няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28). По същество бракът е съчетаване на равни. Нека да не правим грешка: няма място за шовинизъм, под какъвто и да е вид в Православието. И това, че е глава на семейството, не дава право на мъжа да упражнява някаква диктаторска, тиранична, своеволна или абсолютна власт върху своята съпруга и своите деца. Но както с всяка висока длъжност, определени задължения вървят и с това мъжът да бъде глава и те са много тежки, много трудни, но и много предизвикателни и градивни отговорности. Писанието ни казва, че мъжът трябва да обича жена си, както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея (Еф. 5:25). Повечето мъже християни имат малка представа за това какво означава този вид любов. В света, „любов“ обикновено се отнася до физическата любов или сантиментална, романтична любов. Това няма нищо общо с християнското разбиране за любов. Просто си припомнете думите на Христос към Неговите последователи: Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели (Йоан 15:13). Любовта, от християнска гледна точка, означава жертва, самоотричане. Мъжът трябва да поеме точно толкова грижи, загриженост, внимание, отношение и закрила за своята съпруга, колкото и Христос пое за Църквата. Мъжът дори трябва да е готов да положи душата си за своята съпруга. Защото както Христос е бил предаден на смърт за любовта си към Църквата, така също православният съпруг трябва да се откаже от всичко – дори от живота си, заради своята съпруга. И пак, Св. ап. Павел казва „мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата”… Ние знаем какъв глава е бил Христос: Той умил нозете на учениците си. Според нашия Спасител да бъдеш глава, да бъдеш пръв, означава да служиш – да бъдеш пръв в даването на любов, в проявяването на разбиране, в търпение, в предоставяне на защита на семейството. Това се иска от водача, или главата, такъв е призован да бъде съпругът. И когато той наистина е такъв глава, той е истински мъж, верен мъж, верен на Бога и на дадената му от Него мъжка природа.

Мъдрата жена ще насърчи съпруга си да бъде точно такъв мъж; тя няма да се опита да присвои властта на себе си. Психолозите ни казват, че гневът, който една жена чувства спрямо мъж, който ѝ е позволил да поеме властта и ръководството в семейството, е най-големия гняв от всички. И ние сега откриваме, че много случаи на престъпност и дори психични заболявания идват от домове, където бащата е престанал да бъде глава, източник на съчувствие, любов и закрила.

Задължението на мъжа да дава любов на съпругата си и на семейството си не му позволява да заплашва. Той не трябва да се отнася със своята съпруга като с наемник слуга – нещо, което много мъже правят. Ето какво казва по този въпрос Св. Йоан Златоуст:

„Един слуга, наистина, някой ще бъде способен може би да го застави със страх; но не, не дори и за него, защото той скоро ще те напусне. Но спътникът на мъжа в живота, майката на неговите деца, основата на всяка негова радост, той никога не трябва да принуждава със страх и заплахи, но с любов и добър нрав. Защото какъв вид съюз е това, където жената трепери от съпруга си? И какъв вид удоволствие ще има мъжът ако живее със съпругата си като с роб? Да, дори и да страдаш за нейна сметка, не ѝ се карай и не я критикувай, защото и Христос не направи така с Църквата.”

Мъже, съпрузи, истинската любов за нас започва, когато даваме от себе си за другите. Ние първи наистина започваме да обичаме – в християнски смисъл – когато първи даваме. Един мъж веднъж се оплакал на Св. Йоан Златоуст, че неговата съпруга не го обича. Светецът отговорил: „Отиди си вкъщи и я обичай”. „Но ти не разбра” – казал мъжът. „Как мога да я обичам, когато тя не ме обича?”. „Отиди си вкъщи и я обичай” – повторил светецът. И бил прав. Където няма любов, там ние трябва да поставим любов, и ще я намерим.

Често мъжете се оплакват на свещеник, че техните жени (съпруги) не ги обичат. Тогава свещеникът открива, че мъжът изобщо не се старае да дава любов; той просто стои и чака да бъде обичан, като някакъв вид идол, очаквайки да му служат и да му се покланят. Такъв мъж (съпруг) трябва да открие, че единственият начин да получи трайна любов в брака е да дава любов, защото в живота ние обикновено получаваме това, което даваме: ако даваме омраза, ние получаваме омраза; но ако даваме любов, ние я получаваме обратно.

Светите Отци на Църквата ни казват, че християните съпрузи трябва да обичат своите жени повече отколкото своите светски работни места, защото няма успех по-голям от един щастлив дом, и никакъв друг успех, който ние мъжете постигаме в живота, няма да има значение ако се провалим в дома. Нашите семейства заслужават най-доброто. Днес има твърде много от нас, мъжете, които сме на най-добро ниво в светския живот, но на най-лошо в дома. Поради тази причина Светите Отци ни казват да зададем възможно най-високата стойност на компанията на съпругите ни, и повече да желаем да бъдем вкъщи с тях, отколкото да бъдем навън на други места. Съпрузи и бъдещи съпрузи, нека да вложим в сърцата си тези думи: „Аз съм свързан с живота; избрал съм; отсега нататък моята цел ще бъде не да търся някой да ми угажда, но да угаждам на тази, която избрах”.

СПОДЕЛИ СВОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ОТ ТУК

Дарение за развитие и популяризиране на евангелието в интернет: КЛИК

Добавете коментар

Защитен код
Обнови